Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
Огледах бутика, опитвайки се да извикам някакъв спомен. Пред склада бе разпъната голяма маса, отрупана с тесни дънки, тесни камуфлажни панталони, тесни дочени панталони и още по-тесни клинове. На подпрозоречния перваз, като малки войници, готови за битка, бяха подредени ботуши, равни обувки, обувки на токчета и еспадрили. Но нищо не ми просветна; просто най-обикновен бутик от типа, който често посещавах.
Ема се приближи до един от рафтовете и погледна етикета на обикновена бяла памучна тениска. Осемдесет долара? Целият й училищен гардероб струваше по-малко!
— Мога ли да ви помогна?
Ема се извърна и видя висока брюнетка с нацупената физиономия на Меган Фокс и циците на Хайди Монтаг. Когато момичето зърна Итън, лицето й грейна.
— Итън? Здрасти!
— О, здравей, Саманта. — Итън погали с пръсти някаква дреха на масата, но лицето му пламна и той бързо отстъпи назад, когато осъзна, че това са розови дантелени гащички. — Не знаех, че работиш тук.
— Почасова работа. — Момичето отново погледна към Ема. На лицето й се появи кисело изражение. — Вие двамата… приятели ли сте?
Итън погледна Ема и ъгълчето на устата му потрепна.
— Сътън, това е Саманта. Тя учи в „Сейнт Ексейвиър“. Саманта, това е Сътън Мърсър.
Саманта грабна памучната тениска от Ема и я постави обратно на рафта.
— Двете със Сътън вече се познаваме.
Ема изпъна рамене, стресната от тона на Саманта.
— Ъъъ, да — каза тя. — Всъщност се чудех, дали си водиш отчет на продажбите? — В ръката си държеше извлечението от „Амекс“. — Малко съм си надхвърлила лимита на кредитната карта и искам да върна някои неща, които съм купила на трийсет и първи август. — Тя изхихика смутено. — Проблемът е, че не помня кое откъде съм го купила.
Саманта притисна ръка към гърдите си, преструвайки се на изненадана.
— Не си спомняш какво си купила?
— Ами, не. — На Ема й идеше да завърти очи. Ако знаеше отговора, щеше ли да пита? Но тя имаше нужда от помощта на Саманта, затова си прехапа езика и запази хапливия си отговор за папката „Духовитости“, колекция от остроумни и саркастични отговори, които си беше помислила, но не се беше осмелила да ги каже.
— А помниш ли какво си откраднала? — сопна й се Саманта.
— Моля?
— Последният път, когато беше тук — рече бавно и отсечено Саманта, сякаш говореше на дете от детската градина, — ти и приятелките ти откраднахте чифт обеци от ковано злато. Или и това най-удобно си забравила?
Явно в последния си ден на Земята съм се изявила като крадла.
Ема се хвана за думите на Саманта.
— Приятелките ми? Кои по-точно?
— Сериозно, с какво си се надрусала? — Очите на Саманта пламтяха. — Повярвай ми, ако знаех кои са или имах солидно доказателство какво сте направили, веднага щях да повдигна обвинения. — След това се врътна, устреми се към дъното на магазина, потраквайки с иглените токчета на ботите си, и започна трескаво да пренарежда рафта с шотландски пуловери.
За миг единственият звук в магазина беше пулсиращият ритъм на някакъв денс микс на Кемикъл брадърс. Ема поглади с ръка една бодлива вълнена поло-рокля и погледна към Итън.
— С кои приятелки би могла да е Сътън? Защо не са ми споменавали нищо?
Итън взе една равна обувчица и я повъртя в ръце, преди да я остави обратно до близначката й.
— Може би кражбата ги е накарала да откачат.
— Да откачат заради някаква кражба? Сериозно ли го мислиш? — Ема се приближи до Итън и снижи гласа си до шепот. — Това са същите момичета, които се забавляваха, като душаха Сътън. А когато първия ден в училище ченгетата ме откараха до „Холиър“ с полицейска кола, те си умряха от кеф.
Ема си припомни краткото си посещение в полицейското управление. Когато се опита да обясни коя е в действителност, ченгетата я отписаха набързо, защото нито за миг не повярваха, че може да не е Сътън. Но пък сестра й имаше доста дълго досие — дежурният полицай, детектив Куинлън, беше извадил огромна папка, пълна с миналите престъпления на Сътън. В нея сигурно имаше безброй номера от Играта на лъжи.
Ема се сепна от внезапна мисъл. Ами ако в папката имаше нещо за номера с влака? Мадлин беше казала нещо за пристигането на ченгета. Все още в дъното на магазина, Саманта хвърляше погледи към Ема с ъгълчето на окото си.
Итън я докосна по рамото.