Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
— Приятен живот, Сътън — прошепна Гарет с леден глас. Бутонките му потракваха по алеята докато се отдалечаваше от нея. После се метна на колелото си и се отдалечи.
— Сбогом — прошепнах аз след отдалечаващия му се гръб.
Всъщност мина добре. Технически това беше първото скъсване на Ема — всичките й досегашни връзки или преминаваха в приятелство или просто приключваха безславно. Нищо чудно, че всички казваха колко е гадно.
Разтърсена, Ема се обърна и тръгна да се прибира. Докато вървеше по верандата към входната врата, един бял джип на улицата привлече погледа й. Тя примигна при вида на русата коса, която зърна през предното стъкло. Но преди да успее да различи лицето, колата даде газ и се отдалечи сред облак сив пушек.
Ема намери Лоръл в кухнята да си реже ябълка на тънки парчета.
— Познаваме ли някой, който да кара бял джип? — попита тя.
Лоръл я погледна.
— Освен близначките Туитър?
Ема се намръщи.
Близначките живееха на другия край на града.
— И така, какво стана с Гарет? — попита Лоръл. На лицето й се изписа самодоволно изражение. Сега вече иска да си говорим, помисли си горчиво Ема.
Тя се приближи до кухненския плот и пъхна едно парче ябълка в устата си.
— Всичко свърши.
Изражението на Лоръл леко омекна.
— Добре ли си?
Ема избърса длани в късите си панталонки.
— Ще се оправя. — Тя погледна Лоръл. — Смяташ ли, че той ще бъде наред?
Лоръл лапна парче ябълка и погледна към задния двор през двойната стъклена врата.
— Не знам. Гарет винаги е бил загадка за мен — рече най-накрая тя. — Винаги съм се чудела дали под повърхността не се крие нещо повече.
Ема потрепна, припомняйки си как Гарет се беше извисил над нея на верандата.
— Какво имаш предвид?
— О, не знам. — Лоръл махна пренебрежително, сякаш изведнъж се беше сетила, че днес не говори с Ема. После плъзна снопче пощенски пликове по кухненската маса. — Тези са за теб.
След това се врътна и тръгна по коридора. Докато Ема разсеяно разглеждаше каталозите, размишлявайки върху посещението на Гарет и натрапчивите думи на Лоръл, погледът й бе привлечен от един плик с банково лого в горния ъгъл. На етикета пишеше „Амекс блу“. Адресиран бе до Сътън Мърсър.
Ема затаи дъх и разкъса плика. Това беше извлечението от кредитната карта на Сътън за последния месец преди убийството й. С треперещи ръце тя разгъна листа хартия и прегледа колонката с разходи през август. BCBG… Сефора… Уолгрийнс… Деликатесен магазин Ей Джей. След това погледът й се спря върху трийсет и първи август. Осемдесет и осем долара. Клика.
Нервите й се опънаха. Клика. Думата внезапно й прозвуча зловещо, като звука от щракването на пистолетен предпазител.
Ема измъкна телефона на Сътън от чантата си. Итън вдигна на второто позвъняване.
— Освободи се за довечера — прошепна Ема. — Мисля, че попаднах на нещо.
5.
Екстремните времена изискват екстремни мерки
Няколко часа по-късно Ема и Итън седяха в очуканата му тъмночервена хонда на паркинга зад няколкото магазина, които се намираха до Университета на Аризона. Във въздуха се носеше ароматът на приготвена на пещ пица и край тях минаваха подпийнали студенти, които си тананикаха фалшиво парчета на Тайлър Суифт. На търговската улица имаше хедшоп, наречен „Страната на чудесата“, пънк-рок салон за красота, наречен „Розовото пони“ и някакво местенце, наречено „Дивите котки“, където се продаваха клинове и чаши с логото на университета. На самия край се намираше бутикът „Клика“.
Итън придърпа надолу козирката на бейзболната си шапка.
— Готова ли си?
Ема кимна, потискайки нервността си. Трябваше да бъде готова. Когато Итън разкопча предпазния колан, я връхлетя прилив на признателност.
— Итън? — Тя го хвана нежно под лакътя и топлината му опари пръстите й. — Просто исках да ти благодаря. Отново.
— О! — Итън я погледна леко объркан. — Няма нужда непрекъснато да ми благодариш. Аз не съм майка Тереза. — Той протегна крак и бутна вратата. — Хайде. Време е за шоу.
Манекените на витрината на „Клика“ носеха авангардни хелоуински маски. Луксозни кашмирени сака, копринени рокли и прозрачни шалове обвиваха телата им. Празните им черни очи се взираха в Ема. Когато двамата с Итън влязоха през входната врата, вътре зазвъняха камбанки.