Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Така и така сте дошли да се учите…– шефът на охраната разбра намека и кимна с глава, след което отиде в отсека с пасажерите, където в този момент хората му помагаха с оказване на първа помощ на пострадалите.
На главния дисплей се появи образът на огромния кръстосвач „Перперикон“. Той имаше масивен вид и гигантски двигатели, можещи да го изстрелят с девета светлинна скорост, и беше обкичен с безкрайни редици оръдейни и ракетни установки, в пъти по-мощни от тези на транспортните кораби. Кръстосвач от този клас имаше над пет хиляди души екипаж, цял подвижен град.
— Както и предположихме. Автопилотът, естествено, е извън строя — отбеляза с раздразнение Гари Ламбърт. Гласът му беше неочаквано тънък и вибриращ. Арвин пък отново се обърна към четиримата младежи, все едно изнасяше нагледна лекция:
— Бойните глави на ракетите, които аркусианците използват, съдържат както експлозив, така и специални енергийно свръх заредени агенти, които с помощта на взрива създават силно електромагнитно поле. Така проектирано, оръжието вади от строя фината електроника. Ето защо автоматичните системи за скачане с док станцията например са ненадеждни в бойния флот. За това сме ние, пилотите — сякаш много доволен от току-що направеното заключение, лейтенант Кант се зае да насочва кораба в правилната посока. Скоро те достигнаха в близост до корпуса на „Перперикон“, където се отвориха няколко намиращи се един зад друг автоматични шлюза. Пред погледите на намиращите се на мостика се разкри док станцията. Представляваше широк осветен тунел, през който корабът трябваше да премине. Имаше няколко надлъжни метални релси, на които съответстваха жлебове по корпуса на транспортера. При отсъствието на автоматизирана насочваща система, напасването им бе много прецизна работа, която щеше да се извърши от пилотите. Те съвсем бавно започнаха да навигират кораба. Основните двигатели бяха изключени, и в употреба влизаха само тръстерите за маневриране. Скоро носът на кораба се оказа вътре, но напасването не беше приключило:
— Компенсирай 3,6 % отляво! — изкомандва Кант. Той изглеждаше спокоен и уверен, но колегата му стоеше напрегнат и целия изпотен, докато изпълняваше работата си. Изведнъж се чу грубо стържене и корабът тежко потръпна.
— По дяволите, Гари, казах ти 3,6 %! Какви ги вършиш?!
— Мисля, че дойде малко повече!
— Е, деца, не беше от най-меките кацания, но е по-добре от нищо. Сега вече наистина може да се приготвяте за слизане.
Четиримата напуснаха мостика и отново се озоваха в коридора на пасажерския отсек. Вратите за слизане тъкмо се бяха отворили и нашите герои успяха да станат свидетели на това как парамедици изнасят на носилки поставените в жълти чували трупове на загиналите в битката членове на екипажа. За момент четиримата останаха смутени и безмълвни. Въпреки всичко преживяно днес, скоро едва ли щяха да свикнат с такива гледки.
— Хайде, да идем да си съберем багажа от купето… — предложи накрая Зак с мрачен тон. Вървейки към вътрешността на пасажерския корпус, те се разминаваха с излизащите навън стресирани кадети. Мнозина бяха с превръзки или се подпираха един на друг поради получени травми по време на безконтролния полет на кораба. Вътре в купето също цареше пълен хаос. Вещите на четиримата бяха разпилени навсякъде. Куфарите, които те бяха оставили отворени сега се търкаляха изпразнени от съдържание. Отне им доста време докато сортират и подредят багажа си, за да могат най-сетне да напуснат транспортера и да стъпят на палубата на легендарния кръстосвач „Перперикон“. Заедно с останалите минаха по-малък коридор и се озоваха в зала, много наподобяваща терминал на летище. Сега обаче терминалът „пристигащи“ повече напомняше на бежански лагер, с всичките ранени, на които им се оказваше незабавна лекарска помощ. Щеше да мине малко време преди някой да обърне внимание на четиримата и да ги насочи към квартирите, които щяха да бъдат техен дом за времето прекарано на борда на „Перперикон“. Това даде възможност на Александър да провери старфона си. Още докато кацаха, устройството попадна в обхват и прие кратко съобщение. Едва сега обаче Алекс намери време да го провери. Беше автоматично съобщение от компанията доставчик, че номер AJS — 080810 го е търсил. Баща му. Алекс се поколеба дали да се обади, но накрая все пак реши да го направи. След кратно набиране на дисплея на старфона се появи образа на баща му в реално време. Адмирал Юлиян Стаматов се намираше в този момент в кабинета си, облечен във флотската си униформа.
— Радвам се да те видя, Сашо! — каза той с неумело прикрито бащинско притеснение. — Веднага научих за атаката над конвоя, и в първия момент не знаехме кой точно кораб е взривен. За момент си помислих, най-лошото — при тези думи гласът на суровия войн потрепери.