Довършителката

– Куентин Хърмс бил духнал – продължи Луун, пухтейки свирепо с лулата си, докато димът не го обгърна напълно, сякаш се бе запалил. Де тоз късмет...

Обърнах се, примирена с факта, че няма да миряса, докато любопитството му не бъде удовлетворено.

– Къде би могъл да отиде? – попитах невинно, предприемайки същата тактика както с Тансий, но без особена охота. Луун далеч не представляваше същото интелектуално предизвикателство. Той бе просто една отрепка.

– Ти ми кажи, нали работиш в Комините.

– Там работят поне още сто Уъга. Иди питай тях.

Задърпах брат си нагоре по стълбите. За щастие, Луун не тръгна подире ни.

В тясната стая нямаше никой, а одеялата и сплесканите възглавници бяха разхвърляни по празните нарове. Накарах Джон да седне върху един от тях и го погледнах право в очите.

– Виж – рекох с тих и равен глас, надявайки се да вселя в него спокойствие, което никога не бе лека задача. – Аз скоро ще трябва да изляза.

– Къде ще ходиш? – притесни се на секундата той.

– Просто имам малко работа. Ще се върна преди разсъмване.

– Може ли да дойда и аз?

– По-добре ще е да отида сама – отвърнах. Не знаех дали и на мен ще ми стигне куражът да свърша онова, което трябваше, а Джон не беше от най-смелите.

– Добре тогава – измърмори той, изглеждайки едновременно наранен и объркан. Това заби нови кинжали в сърцето ми, но нямаше какво да сторя. Решението ми бе взето.

Когато слязохме за вечеря, над Горчилище се спускаше здрач. Двайсет и осем Уъгморти ни бяха изпреварили и вече седяха край масата. Ние се сместихме на последните две останали места, докато Хестия, чевръста като невестулка, обикаляше с подноси, отрупани с чинии, върху които дори се забелязваше малко храна. През открехнатата врата към кухнята се виждаха двете й дъщери, дребни и слаби като нея, които се трудеха над печката с изпоцапани от сажди лица.

Те бяха още Младоци, но не ходеха на Обучение – едно, защото бяха Женски, и друго, защото Луун не вярваше в училището. Често го бях чувала да се хвали колко далеч е стигнал той самият, без дори да е стъпвал там. Според мен само това трябваше да накара всеки разумен Уъг веднага да изпрати децата си да учат.

Клетъс Луун седеше до баща си, на когото заприличваше все повече с всеки изминал ден – чак до набождащите мустачки по горната устна. Той бе само две Сесии по-голям от мен, но с подпухналото си лице изглеждаше по-стар. Все гледаше да ми направи мръсно и до едно време се притеснявах, че ще се досети да обърне усилията си срещу Джон. Фактът, още че се въздържаше, ми говореше, че се бои от мен. Страхът е голяма сила, ако боравиш с него правилно.

След вечеря здрачът окончателно отстъпи място на нощта. Джон и аз се пъхнахме под завивките, които отдавна бяха спрели да се преструват, че дават топлина. Изчаках, докато от всички страни не се разнесоха хърканията на съквартирантите ни.

Станах от леглото и се загърнах с наметката си. Взех също единствения си пуловер и едно одеяло. Минута по-късно вече се измъквах през задната врата, озъртайки се внимателно да не ме следят.