Факторът Чърчил [bg]

Чърчил страда заради загубата на Индия не само заради удара по британския престиж, но и защото се притеснява за бъдещото потисничество от страна на хиндуистите над мюсюлманите; и тъй като мюсюлманските войски са безценни за империята, добрата воля на мюсюлманите е от огромно значение. Той често застава на страната на турците срещу гърците, въпреки че турците са сред враговете на страната му през Първата световна война.

Не забравяйте какво направи той в най-тежката, 1940 г., когато Великобритания най-отчаяно търси приятели: успява да намери 100000 лири за изграждане на джамията в Риджънтс Парк в Лондон — един жест, целящ да привлече вниманието на мюсюлманския свят.

Така че, когато Чърчил проправя пътя за еврейското влизане в Палестина — и в своята "Бяла книга" от 1922 г. насърчава по-голяма имиграция — това е, защото той искрено смята, че това би било най-доброто за тази инак безводна и пренебрегвана част на света и че би било най-доброто и за двете общности. Той наистина вижда евреи и араби да живеят в мир заедно.

Той си представя как сръчният с техниката Шломо ще помогне на готовия да се учи млад Мохамед с трактора и ще го научи на изкуството на напояването. Вижда цъфтящи овощни градини в пустинята и благоденствие за всички. Действително Чърчил получава известна подкрепа за това си видение от стария крал Хюсеин, който пише в своето издание Ал Кибла, че Палестина е "свещена и любима родина на първите си синове — на евреите". Хашемитският крал прави точно същото оптимистично предсказание като Чърчил.

"Опитът е доказал тяхната способност да успяват в усилията и работата си… Връщането на тези изгнаници в родината им ще се превърне, материално и духовно, в едно експериментално училище за арабските им братя на полето, във фабриките и търговията." Уви, нещата не тръгват по този начин. С течение на годините напрежението само нараства, а еврейската имиграция се увеличава особено след като започват гоненията на нацистите.

Историята показва, че Чърчил е бил твърде оптимистичен относно духа на братска обич и споделяне, носен от ранните ционисти. Те не са склонни да наемат араби във фермите си. Избухват арабските бунтове и протести, а горките войници от британския мандат се оказват между чука и наковалнята, принудени да стрелят по араби, докато в същото време мнозина във Великобритания започват да чувстват, че се извършва сериозна несправедливост.

През 1937 г. положението се влошава дотолкова, че е взето решение да се създаде комисията Пийл, за да се проучи какво точно в Палестина не е както трябва. Чърчил свидетелства пред тази комисия при закрити врата — и от думите му пред нея разбираме какво точно си е представял той, когато е открил пътя пред значителната еврейска имиграция и е създал родина на западния бряг на река Йордан.