Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Факторът Чърчил [bg]
Факторът Чърчил [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Факторът Чърчил [bg]

Электронная книга - «Факторът Чърчил [bg]». Краткое содержание книги:

Борис Джонсън е британски политик, историк, бивш журналист и министър в сянка за висшето образование и културата. От 2008 г. е кмет на Лондон. Това е книга за един от най-големите политици не само на миналия век, но и на всички времена — Уинстън Чърчил. Авторът рисува пъстър портрет на този велик мъж, отсявайки фактите от митовете. Книгата разглежда различни аспекти на неговата колоритна личност: противоречивите му мнения, заразителната му дързост, завладяващото сладкодумие, несравнимата стратегическа мисъл, дълбоката му човечност. Чърчил е известен с безстрашието си на бойното поле въпреки ненавистта си към унищоженията на войната. Той е блестящ журналист, велик оратор и носител на Нобелова награда за литература. Легендарна е способността му да съчетава обилното хапване и пийване с почти нечовешка работоспособност. Откритостта му за нови идеи го прави пионер в различни области: здравеопазване, образование, социално подпомагане… макар до края на живота си да остава политически некоректен. Но преди всичко, пише Борис Джонсън: Чърчил е живото доказателство и звучният шамар в лицето на всички, които смятат, че историята е просто разказ за развитието на някакви огромни и безлични икономически сили. Факторът Чърчил е книга, която би доставила удоволствие не само на онези, които се интересуват от история, а и на всеки, който би искал да научи какви качества изграждат великия лидер.
1 ... 128 129 130 131 132 133 134 135 136 ... 150
Перейти на страницу:

По една случайност аз не смятам, че тези дарения изобщо са променили възгледите на Чърчил за еврейството, нито пък неговите решения за Палестина. Той по принцип обича евреите, също като баща си Рандолф, и такива са били възгледите му цял живот. Той се възхищава на еврейските черти, които споделя в такова изобилие: енергия, самоувереност, упорита работа, семеен живот.

Както пише в статия в един вестник през 1920 г.: "Някои хора харесват евреите, а други не, но едва ли има мислещ човек, който да изрази съмнение, че те със сигурност са най-впечатляващата и най-забележителна раса, която някога се е появявала на света". От време на време го обвиняват, че имал някои расистки настроения — като например една непубликувана статия, в която той се опитва да каже, че евреите може би са донякъде виновни за негодуванието, което събуждат, както и собственото си усещане, че те са "еврейски кръвопийци". Авторството на статията обаче се оспорва (предполага се, че е писана от друг човек от името на Чърчил), а и със сигурност е важно да се отбележи, че тя никога не е публикувана.

Както сър Мартин Гилбърт доказа отвъд най-малкото съмнение, Чърчил се е възхищавал на евреите, наемал е евреи, била му е приятна компанията на евреите и наистина вярва, че те трябва да имат своя страна. Той не е ционист, както веднъж сам казва, но е "женен за ционизма".

Всичко това е вярно. От друга страна обаче, то не значи, че Чърчил, в какъвто и да било смисъл, е антиарабски, камо ли антимюсюлмански настроен. Напротив, има моменти — както през 1904 г., така и през 1920 година — когато цялостната му "склонност към ориентализма" го кара започне да носи роби в арабски стил. Той се прекланя пред Лорънс Арабски с неговата традиционна украса на главата, а както Уорън Доктър посочва в новото си изследване "Уинстън Чърчил и ислямският свят", той никога не забравя, че Британската империя е най-голямата мюсюлманска сила на земята: през 1920 г. в нея живеят 87 милиона мюсюлмани.

Чърчил страда заради загубата на Индия не само заради удара по британския престиж, но и защото се притеснява за бъдещото потисничество от страна на хиндуистите над мюсюлманите; и тъй като мюсюлманските войски са безценни за империята, добрата воля на мюсюлманите е от огромно значение. Той често застава на страната на турците срещу гърците, въпреки че турците са сред враговете на страната му през Първата световна война.

Не забравяйте какво направи той в най-тежката, 1940 г., когато Великобритания най-отчаяно търси приятели: успява да намери 100000 лири за изграждане на джамията в Риджънтс Парк в Лондон — един жест, целящ да привлече вниманието на мюсюлманския свят.

Така че, когато Чърчил проправя пътя за еврейското влизане в Палестина — и в своята "Бяла книга" от 1922 г. насърчава по-голяма имиграция — това е, защото той искрено смята, че това би било най-доброто за тази инак безводна и пренебрегвана част на света и че би било най-доброто и за двете общности. Той наистина вижда евреи и араби да живеят в мир заедно.

Той си представя как сръчният с техниката Шломо ще помогне на готовия да се учи млад Мохамед с трактора и ще го научи на изкуството на напояването. Вижда цъфтящи овощни градини в пустинята и благоденствие за всички. Действително Чърчил получава известна подкрепа за това си видение от стария крал Хюсеин, който пише в своето издание Ал Кибла, че Палестина е "свещена и любима родина на първите си синове — на евреите". Хашемитският крал прави точно същото оптимистично предсказание като Чърчил.

"Опитът е доказал тяхната способност да успяват в усилията и работата си… Връщането на тези изгнаници в родината им ще се превърне, материално и духовно, в едно експериментално училище за арабските им братя на полето, във фабриките и търговията." Уви, нещата не тръгват по този начин. С течение на годините напрежението само нараства, а еврейската имиграция се увеличава особено след като започват гоненията на нацистите.

Историята показва, че Чърчил е бил твърде оптимистичен относно духа на братска обич и споделяне, носен от ранните ционисти. Те не са склонни да наемат араби във фермите си. Избухват арабските бунтове и протести, а горките войници от британския мандат се оказват между чука и наковалнята, принудени да стрелят по араби, докато в същото време мнозина във Великобритания започват да чувстват, че се извършва сериозна несправедливост.

През 1937 г. положението се влошава дотолкова, че е взето решение да се създаде комисията Пийл, за да се проучи какво точно в Палестина не е както трябва. Чърчил свидетелства пред тази комисия при закрити врата — и от думите му пред нея разбираме какво точно си е представял той, когато е открил пътя пред значителната еврейска имиграция и е създал родина на западния бряг на река Йордан.

1 ... 128 129 130 131 132 133 134 135 136 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)