![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
Но нито един от нас не излезе невредим от онази гора.
Що се отнася до моя личен живот — е, аз съм влюбен. Това е. Обичам Люси с цялото си сърце. Не се и опитваме да бавим топката. Хвърлихме се стремглаво в нашата любов, сякаш за да наваксаме изгубеното през тези години. Може би в цялата работа се долавя нещо болезнено, нещо маниакално, нещо като прословутата сламка за удавника.
Прекарваме много време заедно и когато я няма, аз се чувствам изоставен и самотен, копнея да я видя отново. Тогава говорим по телефона. Непрекъснато си разменяме имейли или текстове по пейджъра.
Такава е любовта, нали?
Люси е забавна и смешна, и топла, и умна, и красива. И ме завладява целия в най-прекрасния смисъл на тази дума. Сякаш сме съгласни по всички въпроси. Без тези, свързани с настоящото пътуване.
Разбирам страховете й. Прекрасно знам колко крехко е всичко около нас. Но и не може да се живее вечно върху този трошлив лед. И ето ме отново в оня затвор на Вирджиния — очаквам да науча някои последни истини.
Влиза Уейн Стъйбънс. Намираме се в същата стая, както при предишното свиждане. Той сяда на същото място.
— Боже-боже — обръща се той към мен, — много делово момче се оказа ти, Коуп.
— Ти ги уби — казвам аз. — Въпреки всички приказки, ти си гадният убиец, който е отговорен за смъртта им.
Уейн се усмихва.
— Ти си го замислил отначало докрай, нали?
— Слуша ли ни някой?
— Не.
Той вдига нагоре изпъната дясна длан.
— Даваш ли честна дума?
— Имаш я — отвръщам аз.
— Ами тогава — да, защо да го крия. Аз го направих. Аз замислих убийствата.
Ясно. И той стига до извода, че трябва да се изправи лице в лице с миналото.
— И си го направил така, както разправя госпожа Перес. Заклал си Марго. После Джил, а Камил и Дъг избягват. Ти ги гониш. Застигаш Дъг. Убиваш и него.
Той вдига показалец.
— Не си направих добре сметката тогава, ще знаеш. Оплетох конците с оная Марго. Трябваше да е последна, понеже така и така беше вързана. Но шията й бе толкова открита, така уязвима… Не можах да се сдържа.
— Има някои неща, които първоначално не можах да разбера — казвам аз. — Но сега мисля, че са ми ясни.
— Цял съм в слух.
— Тези записки, които детективите пробутаха на Люси…
— Ъхъ.
— Питах се кой би могъл да ни види в онази гора, но Люси отгатна верния отговор. Само един човек би могъл да знае за нас: убиецът. Ти, Уейн.
Той разперва ръце.
— Скромността не ми дава да кажа повече по въпроса.
— Ти си разказал на ония от НДКТ. Ти си източникът.
— Скромност, Коуп. Отново се позовавам на нея. Явно се забавлява.
— Как накара Айра да ти помогне?
— Милият чичо Айра. Откаченото хипи. Той не помогна кой знае колко. Исках само да го махна от пътя си. Виждаш ли, Коуп — това сигурно ще те порази, но Айра продаваше наркотици. Разполагах със снимки и доказателства. Ако това се разчуеше, скъпоценният му лагер отиваше на кино. А и той също.
Усмихва се по-широко.
— И когато двамата с Джил започваме да ровим в миналото — обаждам се аз, — той се уплашва. Както сам каза, той си е откачалка от едно време, а сега — далеч по-голяма. Съзнанието му е размътено от параноя. Ти си в затвора, но аз и Джил можем да му навлечем голяма беля. И Айра изпада в паника. Затваря устата на Джил и прави опит да стори същото с моята.
Уейн отново ме дарява с усмивка. Но в нея се долавя нещо различно.
— Какво има, Уейн?
Той не отговаря. Само се хили. Това не ми харесва. Повтарям наум току-що казаното. Продължава да не ми харесва.
Уейн не спира да се усмихва.
— Какво има? — питам аз.
— Пропускаш нещо, Коуп. Изчаквам.
— Не само Айра ми помогна.
— Знам — отвръщам аз. — Джил също. Той е завързал Марго. А и сестра ми донякъде. Тя подмамва Марго в гората.
Уейн примижава и ми показва палец и показалец на сантиметър един от друг.
— Изпускаш едно мъ-ъ-ничко нещо — повтаря той. — Една мъ-ъ-ничка тайна, която съм пазил през цялото време.
Затаявам дъх. Той само се хили. Нарушавам тишината:
— Каква е тя?
Уейн се накланя към мен и прошепва:
— Ти, Коуп.
Загубвам дар слово.
— Пропускаш собствената си роля във всичко това.
— Не я забравям — едва успявам да промълвя аз. — Напуснах поста си.
— Да, това е така. А ако не беше го направил?
— Щях да ти попреча.
— Да — процежда Уейн. — Точно така.
Очаквам да чуя още. Но той мълчи.
— Това ли искаше да чуеш, Уейн? Че се чувствам отчасти виновен?