Гората [The Woods-bg]

Ето как изглежда едно лаконично и все пак изчерпателно резюме по отношение Лорън Мюз: Мюз си остава Мюз. И слава Богу. Губернаторът Дейв Марки все още не ми е поискал оставката и аз не бързам да му я връча. Сигурно ще го направя и сигурно трябва да го направя, но засега се мотая.

Рая Сингх напусна най-накрая детективската агенция, за да стане съдружник не на кого да е, а на самата Сингъл Шейкър. Сингъл разправя, че им трябвала и трета красавица, за да нарекат новото дружество „Ангелите на Чарли“.

Самолетът каца. Излизам навън. Проверявам пейджъра. Имам съобщение от сестра си Камил: „Здрасти, братче, двете с Кара ще обядваме в града. Отиваме на пазар. Липсваш ми и те обичам, Камил“.

Моята сестра Камил. Направо е фантастично, като си помисли човек за нейното чудотворно завръщане. Просто не мога да асимилирам бързината, с която се превърна в неотделима и основна част от нашия живот. Все пак между нас още се усеща някакво дремещо напрежение. Нещата се оправят и ще продължат да се оправят. Но напрежението си остава и ние го усещаме. Понякога прекаляваме с усилията си да го преборим, като твърде често се наричаме „братче“ и „сестричке“, повтаряме „липсваш ми“ и „обичам те“.

Все още не съм научил цялата история на Камил. Има подробности, които тя не споделя. Знам, че първите две години прекарва с нова самоличност в Москва, но не остава дълго там. Следват нови две години в Прага и една в Коста Брава — Испания. Връща се в САЩ, пътува често, омъжва се и заживява в покрайнините на Атланта. Развежда се преди три години.

Няма деца и е вече най-великата леля на земята. Обича Кара и чувството е повече от взаимно. Камил живее при нас. Това е чудесно — повече, отколкото се осмелявах да се надявам, — и много помага за отслабване на напрежението.

Дълбоко в себе си продължавам да се питам защо бе нужно да изтече толкова много вода, преди да се завърне у дома. Мисля, че това е основният генератор на напрежението. Разбирам напълно казаното от Саш относно желанието й да предпази мен, моята репутация, спомените за баща ми. Разбирам също и естествения й страх от него, докато още бе жив. Но все си мисля, че има и нещо друго.

Камил решава да не говори за случилото се в онази гора. Никому не казва какво точно е извършил Уейн Стъйбънс тогава. Изборът й, правилен или погрешен, оставя Уейн на свобода и му дава възможност да убие още хора. Не знам кое би било правилно, дали разкриването на истината би направило нещата по-добри или по-лоши. Би могло да се допусне, че той пак щеше да се измъкне, че би могъл да избяга или да остане в Европа, че щеше да положи повече усилия при подготовката на следващите убийства. Кой знае? Лъжите обаче имат свойството да разяждат около себе си. Камил е смятала, че може да ги погребе. Всички ние май се надявахме на това.