![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
— Уейн Стъйбънс.
— Какво по-точно?
— Той подшушна на Джил. Каза му, че не бива да я оставя да й се размине. Събуди мъжкаря у моя син. Убеди го, че Марго му се надсмива. Опитайте се да си представите всичко, което му е надрънкал. И след известно време — не знам точно кога — Джил повярва.
Аз правя гримаса.
— И те се наговарят да й прережат гърлото за отмъщение, така ли?
— Не. Но Марго върти опашка из целия лагер. Не може да сте забравили това, нали?
Уейн каза същото. Тя се държеше особено предизвикателно.
— Мнозина в лагера имаха желание да й натрият носа. И моят син, разбира се. А също Дъг Билингъм. Може би и вашата сестра. И тя участва, макар и под влиянието на Дъг. Но това не е от значение.
Една сестра отваря вратата.
— Не сега — спирам я аз.
Очаквам да се пазари, но нещо в гласа ми явно я разубеждава. Тя отстъпва и затваря вратата. Госпожа Перес седи със сведен поглед. Вперила е очи в чантата си, сякаш я е страх да не й я задигне някой.
— Уейн планира всичко много внимателно. Така каза Джил. Щели да примамят Марго в гората. Замислено било като шега. Сестра Ви помагала. Казала на Марго, че в гората ще се срещнат с няколко интересни момчета. Джил си сложил маска на главата. Сграбчил Марго. Вързал я. Тук всичко трябвало да свърши. Щели да я оставят вързана за известно време. Щяла или да се освободи сама, или те щели да я развържат. Тъпо наистина, съвсем хлапашка работа, но стават такива неща.
Знам, че стават. В лагера подобни „шегички“ се случваха през ден. Спомням си как пренесохме едно дете заедно с леглото му в гората. На сутринта се буди сам под дърветата и се насира от страх. Или пък светваме със силно фенерче в очите на някой заспал, като в същото време тресем леглото и викаме „Пази се от влака!“, докато нещастникът скача като див под гръмки смехове. Спомням си двама грубияни, които наричаха останалите деца „духачи“. Една нощ ги изчакахме да заспят дълбоко и като съблякохме единия гол, настанихме го в леглото при другия. На сутринта всички ги виждат заедно и тормозът над останалите престава.
Да завържеш за известно време подобна фукла в гората би изглеждало напълно в реда на нещата.
— И тогава нещата приемат ужасяващ обрат — продължава госпожа Перес.
Аз чакам.
Една сълза се търкулва по бузата на възрастната жена. Тя бърка в чантата си и вади пакетче салфетки. Попива влагата в очите си, бърше сълзата.
— Уейн Стъйбънс изважда бръснач.
Мисля, че при тези нейни думи очите ми леко се разширяват. Почти виждам тази сцена. Виждам и петимата, съзирам лицата им, различавам изкривените от изненада черти.
— Всъщност Марго веднага разбира какъв е замисленият план и участва в играта. Оставя се на Джил да я завърже. След това започва да се подиграва на моя син, да му разправя, че не знае какво да прави с една истинска жена. Подобни обиди жените отправят към мъжете откакто свят светува. И Джил не й прави нищо. Какво би могъл да стори? Но ето че Уейн неочаквано изважда бръснач. Отначало Джил го приема като част от играта. Прави се с цел да я уплашат. Но Уейн не се колебае. Той приближава Марго и прерязва гърлото й от ухо до ухо.
Затварям очи. Представям си всичко това. Виждам как острието се забива в свежата кожа, бликва кръв, силата на живота напуска младото тяло. Мисля си и за друго: докато колят Марго Грийн, аз се любя с приятелката си едва на няколкостотин метра от мястото. Сигурно може да се открие нещо покъртително в това съседство на най-ужасното сред човешките деяния с най-прекрасното от тях, но сега ми е невъзможно да го съзра.
— За известно време никой не помръдва. Всички са застинали по местата си. След това Уейн се усмихва към останалите и казва:
— Благодаря за съдействието.
Аз смръщвам вежди, но сякаш започвам да разбирам: Камил е подмамила Марго в гората. Джил я е завързал…
— Тогава Уейн вдига бръснача високо. Джил каза, че за всички става ясно колко е доволен от стореното. Гледа в захлас мъртвото тяло на Марго. У него се събужда жажда. Тръгва към тях. Те побягват в различни посоки. Уейн ги преследва. Джил бяга километри. Не знам какво точно е станало. Но можем да се досетим. Уейн настига Дъг Билингхем. И го убива. Но Джил успява да се спаси. Също и вашата Камил.
Медицинската сестра се появява отново.
— Съжалявам, господин Коупланд. Трябва да ви премеря пулса и кръвното.
Кимвам й да влезе. Минава време, преди да успокоя дишането си. Усещам как сърцето се мъчи да изскочи навън. Отново. Ако не се успокоя, ще ме оставят тук завинаги.
Сестрата работи бързо и мълчаливо. Госпожа Перес се оглежда наоколо, сякаш е току-що влязла. Сякаш едва сега забелязва къде се намира. Опасявам се, че ще загубя контакт с нея.