![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
— Укрива сестра ми. Не казва никому нищо — нито дори на… нито дори на мен. Изчаква, докато се уреди въпросът с обезщетението. Това е нейният план. И когато това се случва, тя бяга. Взема достатъчно пари и бяга заедно със сестра ми.
— Такъв беше… такъв беше планът й. Да.
Аз трудно произнасям следващия въпрос.
— А защо не взе и мен?
Госпожа Перес ме гледа безизразно. Обмислям въпроса. Защо наистина? И тогава си давам сметка: ако ме бе взела, баща ми не би оставил нещата така. Щеше да хване чичо Саш и дружките му от КГБ. Нея самата би оставил на мира. Сигурно и сам я е бил вече разлюбил. Сестра ми също не създава проблеми — така и така я мисли за загинала. Но мама е абсолютно убедена, че той няма да се откаже никога от мен. Спомням си казаното от чичо Саш по повод завръщането й в Русия. И двете ли са там? И двете ли са там сега, в тази минута? Възможно ли е това?
— Джил промени името си — продължава тя. — Започна да пътува насам-натам. Нищо особено привлекателно нямаше в неговия живот. И когато в къщи се появиха частните детективи, той научи за тях и реши, че е настъпил моментът за ново опаричване. От друга страна, той винеше и вас лично.
— Мен ли?
— Вие не сте останали на поста си през онази нощ.
Нищо не казвам.
— Така че, до известна степен той винеше вас за станалото. И реши, че е настъпил мигът на възмездието.
Всичко това съвпада с казаното от Рая Сингх. Жената се изправя.
— Това е всичко, което знам.
— Госпожо Перес.
Тя ме поглежда.
— Сестра ми беше ли бременна?
— Нямам представа.
— Виждала ли сте я изобщо?
— Не ви разбрах.
— Камил. Джил ви казва, че е жива. Майка ми повтаря същото. Но вие самата виждала ли сте я след това?
— Не — отговаря жената. — Никога след това не я видях.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Не знам какво да мисля.
А не разполагам и с време. Няма и пет минути от излизането на госпожа Перес и в стаята се появява Мюз.
— Имаш работа в съда — обявява тя.
Напускаме болницата без скандали. В кабинета си държа резервен костюм. Обличам го. След това се отправям към владенията на съдия Пиърс. Флеър Хикъри и Морт Пъбън са вече там. И двамата знаят за премеждията ми от снощи, но ако изобщо им пука за това, нямат намерение да го покажат точно в този момент.
— Господа — започва съдията, — надявам се, че ще намерим начин за уреждане на този процес.
Аз нямам настроение за подобно нещо.
— Затова ли сме тук?
— Затова.
Поглеждам съдията. Той отговаря на моя поглед. Поклащам глава. Ами да. Щом опитват да оказват натиск върху мен, като ровят из миналото ми, какво ще ги спре да сторят същото и със съдията?
— Народът не проявява интерес към сделка — казвам аз и ставам.
— Седнете, господин Коупланд — обажда се съдията. — Възможно е да възникнат проблеми около представеното от вас ОУП. Може да го изключа от масата на доказателствата.
Тръгвам към вратата.
— Господин Коупланд!
— Не оставам тук нито миг повече — казвам аз. — Сърдете се на мен, ваша чест. Вие направихте каквото се иска от вас. Нека аз понеса цялата отговорност.
Флеър Хикъри бърчи вежди.
— Какви ги дрънкаш?
Аз не отговарям. Посягам към бравата.
— Седнете на мястото си, господин Коупланд, или ще ви подведа под отговорност за незачитане на съда.
— Защото отказвам сделка ли?
Обръщам се и поглеждам Арнълд Пиърс. Долната му устна потрепва. Чува се гласът на Морт Пъбън:
— Ще ми каже ли някой какво точно става тук?
Нито аз, нито съдията си прави труд да му обясни. Кимвам на Пиърс в знак на разбиране. Но нямам намерение да отстъпя. Натискам дръжката и излизам. Поемам по коридора. Раната ми причинява страдания. Главата ми бучи. Ще ми се да приседна и да се разплача. Искам да остана неподвижен и да обмисля всичко онова, което току-що научих за моята майка и моята сестра.
— Не смятах, че ще приемете.
Извръщам се и виждам Е. Дж. Дженрът.
— Просто се опитвам да отърва собствения си син — продължава той.
— Вашият син изнасили едно момиче.
— Знам.
Спирам. Той държи в ръка плик от груба хартия.
— Седнете за минутка — казва Дженрът.
— Не мога.
— Представете си вашата дъщеря. Вашата Кара. Представете си, че един ден пораства. Може да пийне малко повече на някое събиране. Представете си, че след това се качи в колата и удари някого. Представете си, че този някой умре. Представете си нещо такова, че допуска грешка.
— Изнасилването не е от категорията на грешките.
— Напротив. Вие добре знаете, че той никога няма да повтори подобно нещо. Издънил се е. Смятал се е за недосегаем. Сега нещата са му вече ясни.