Патриотични игри

— Но не е имало заплаха — възрази един курсант.

— Така е. Всъщност знаем това сега. Но как се е чувствал Спруънс58? Той е знаел, че японската флота има кораби наблизо. Ами какво е щяло да стане, ако бяха тръгнали на изток, ако не е била издадена заповед да се върнат? — Джек посочи схемата, която беше нарисувал на черната дъска. — Щяло е да има стълкновение около тринадесет часа. Кой според вас е щял да спечели тази битка, мистър?

— Но той е пропилял шанса си за добра въздушна атака на следващия ден — настояваше курсантът.

— Атака с какво? Нека разгледаме загубите във въздушните групи. След като всичките му торпедоносци са били унищожени, какви загуби смятате, че би могъл да нанесе? — попита Джек.

— Но…

— Помните ли онази песен на Кени Роджърс: „Трябва да знаеш кога да си тръгнеш спокойно и кога да побегнеш.“ Ловната треска е лошо нещо за ловеца. За един адмирал, командващ цяла флота, тя може да бъде фатална. Спруънс е разгледал информацията си, преценил е възможностите си и е решил да спре. Но следващото му разсъждение е било…какво?

— Да прикрие Мидуей59? — запита друг курсант.

— Правилно. Какво е щяло да стане, ако са продължили атаката си? Това беше отиграно веднъж в Нюпорт60 и атаката е била успешна. Моля да отбележите, че това е пример за логика, победила реалността, но е била и възможност, която Спруънс не е могъл да си позволи да пропусне. Първостепенната му цел е била да нанесе вреда на превъзхождащата го японска флота. Второстепенната — да предотврати окупирането на Мидуей. Тази военна операция, при която той постига равновесие в силите, е уникално явление… — Райън замълча за момент. Какво каза преди малко? „Логика, победила реалността.“ Не беше ли стигнал до логическото заключение, че АОЪ няма да…не, не, ситуацията е напълно различна. Отърси се от тези мисли и продължи с битката за Мидуей. Беше ентусиазирал курса и идеите се раждаха със светкавична бързина.