Криптата на флорентинеца
- Автор: Колдуел Йън, Томасън Дъстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Криптата на флорентинеца». Краткое содержание книги:
— Не вярвам Дик Мейфийлд да е имал моя телефонен номер.
Кати се усмихва и преплита пръсти с моите. Неволно си припомням сплетените пръсти на Пол.
— Важното е, че имаше номера на сестра ми — казвам аз. — Беше я накарал да хлътне до уши, макар че караше старо червено камаро с изрисувани отстрани пламъци.
Кейт неодобрително поклаща глава.
— Дик Жребеца и неговата машина за лов на мацки — добавям аз. — Казах го една вечер, когато беше дошъл, а майка ми ме прати да си легна без вечеря.
Дик Мейфийлд изниква пред мен като по магия. Той ме наричаше Малкия Том. Веднъж ме взе да се повозя с камарото и ми разкри една тайна. Няма значение колко си дребен. Важен е размерът на пламъка в двигателя ти.
— Мери се срещаше с един, който караше мустанг, модел шейсет и четвърта — казва Кати. — Питах я дали правят нещо на задната седалка. Тя рече, че онзи прекалено се боял да не изцапа колата.
Истории за секс, сведени до истории за коли. Начин да разговаряме за всичко и за нищо.
— Първата ми приятелка караше фолксваген — подемам аз. — Беше падал във вода и от задната седалка винаги лъхаше една особена миризма, като на сурова риба. Нищо не можеше да се прави на нея.
Тя се обръща към мен.
— Първата ти приятелка е можела да кара кола?
Почвам да мънкам, защото усещам как съм се насадил. Накрая смутено признавам:
— Аз бях на девет, а тя на седемнайсет.
Кати се разсмива. Известно време мълчим, сетне ми се струва, че най-сетне е дошъл подходящият миг.
— Казах на Пол — изричам аз.
Тя вдига очи.
— Повече няма да работя по книгата.
Кати не отговаря веднага. Вдига ръце и разтрива раменете си, сякаш й е студено. След толкова много намеци чак сега осъзнавам, че не е свикнала с прохладата в стаята.
— Искаш ли сакото ми? — питам я.
Тя кимва.
— Цялата съм настръхнала.
Няма начин да не погледна. Ръцете й са покрити със ситни пъпчици. Извивките на гърдите й са млечнобели като на порцеланова статуетка.
— Ето — казвам аз и я намятам със смокинга.
Дясната ми ръка докосва рамото й само за миг, но тя посяга и я задържа. Времето спира. Както съм се извил към нея и чакам, тя привежда глава напред. Ароматът на парфюм се смесва с мириса на косата й. Ето, най-сетне получих нейния отговор.
Кати накланя глава настрани, а аз посягам в тъмното пространство между сакото и раменете й, за да я прегърна през кръста. Триенето в плата на роклята задържа пръстите ми на място и аз откривам, че я държа здраво, но без ни най-малко усилие. Пред лицето й провисва кичур коса, но тя не го отмята назад. Под долната й устна има петънце от червило — толкова мъничко, че може да бъде видяно само съвсем отблизо. Все още съм изненадан, че стигнах дотук. Сетне достигам още по-близо, където вече нищо не различавам, и нейните топли устни покриват моите.
27.
Точно когато целувката се задълбочава, чувам отваряне на врата. Готов съм да наругая натрапника, но виждам, че пред нас стои Пол.
— Какво става? — питам аз и се отдръпвам назад.
Пол замаяно се озърта из стаята.
— Извикали са Винсънт за разпит — едва успява да избъбри той.
Изглежда точно толкова изненадан от срещата с Кати, колкото и тя да го види тук.
От все сърце се надявам да лепнат на Тафт убийство.
— Кога?
— Преди час или два. Току-що разговарях с Тим Стоун в Института.
Настава неловко мълчание.
— Намери ли Къри? — питам аз, докато бърша червилото от устните си.
Но в кратката пауза преди Пол да отговори, ние безмълвно подхващаме стария спор за „Хипнеротомахия“ и за решението, което взех.
— Дойдох тук да поговоря с Джил — отсича Пол, слагайки край на разговора.
Ние с Кати го гледаме как се промъква покрай стената към бюрото, взима няколко от старите си чертежи на криптата, рисувани месеци наред, после изчезва също тъй бързо, както се появи. Полъхът от затварянето на вратата размърдва листовете по пода.
Докато Кати слиза от масата, имам чувството, че съвсем ясно чета мислите й. Няма бягство от тази книга. И най-твърдото решение на света не ще ми помогне да се изтръгна от нея. Дори тук, в „Бръшляна“, където е вярвала да намерим спокойствие, „Хипнеротомахия“ дебне отвсякъде — от стените, от въздуха, нахълтва през вратата в най-неочаквания момент.
Но за моя изненада в момента я вълнуват само фактите, които съобщи Пол.