Криптата на флорентинеца

26.

На дансинга е с пет-шест градуса по-топло, отколкото в останалата част на клуба. Плътно притиснати двойки кръжат в бавен танц като метеорен поток, но аз мигновено се усещам в свои води. Двамата с Кати сме слушали много музика заедно от онази първа вечер, когато се срещнахме в „Бръшляна“. През почивните дни клубовете на Проспект авеню наемат оркестри за всякакви вкусове и само за няколко месеца сме изпробвали всичко — от латиноамерикански до бални танци. Със своите девет години уроци по балет Кати има стил и изящество за трима-четирима танцьори, тъй че взети заедно не отстъпваме на другите двойки. Впрочем, трябва да се отбележи, че под нейното благосклонно ръководство и аз имам съществен напредък. Колкото по-дълго оставаме на дансинга, толкова по-дръзки ставаме; изглежда, че си казва думата и шампанското. Успявам да я прегъна назад, без да падна върху нея, тя пък успява да се завърти около здравата ми ръка, без да я изкълчи и скоро ставаме страхотни.

— Реших кой съм — казвам аз, като я придърпвам отново към себе си.

Допирът помежду ни е вълшебен, гърдите й напират да изскочат от тясното деколте.

— Кой? — пита Кати.

И двамата се задъхваме. По челото й избиват ситни капчици пот.

— Франсис Скот Фицджералд.

Кати поклаща глава и се усмихва. Връхчето на езика й се показва между зъбите.

— Не можеш. Фицджералд не е позволен.

Говорим високо, все по-близо един до друг, за да надвикаме музиката.

— Защо не? — питам аз, опирайки устни в косата й.

Шията й лъха на парфюм също както във фотолабораторията и връзката между двата момента — усещането, че всъщност сме същите, само в други дрехи — ми стига, за да изпитвам блаженство.

— Защото той е членувал в „Къщурката“ — отговаря тя, като се привежда напред. — Това е чисто богохулство.

Усмихвам се.

— И докога ще продължи всичко?

— Балът ли? До началото на църковната служба.

Трябват ми две-три секунди, за да си спомня, че утре е Великден.

— Значи до полунощ?

Тя кимва.

— Кели и другите се тревожат за посещаемостта в катедралата.

Сякаш по сигнал правим още една въртележка и насреща ни изниква Кели Данър, размахала пръст срещу някакъв второкурсник с лъскав смокинг. В този момент ми прилича на вещица, превръщаща принц в жабок. Всемогъщата Кели Данър, жената, с която дори Джил не смее да се закача.

— И ще накарат всички да отидат на службата? — питам аз. Не ми се вярва дори Кели да извърши подобен подвиг.