Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
С върха на пръстите си докосна гърдите на Бренан, описваше кръгове около мускулите на корема му и погали леко - само за да го подразни - изпъналата чаршафа му възбуда.
Той се напрегна под докосването й и тя се усмихна.
- Ти си буден.
Бренан премига сънено няколко пъти с прекрасните си очи пълни със задоволство.
- Да, буден съм. Как спа?
- Чудесно! Ти?
Тя се протегна разточително, наслаждавайки се на разкошното чувство. Повечето от раните, разрезите и болежките й бяха претърпели значителни подобрение заради онова, което Аларик бе направил миналия ден и я беше излекувал. Очевидно целебната сила не се ограничаваше само в една част от тялото.
- Спах много добре - отвърна Бренан, вдигайки ръка, за да обгърне гърдите й.
Тялото й незабавно откликна и тя се обърна към него, като сплете крака с неговите.
- Имам само още един въпрос - продължи той като челото му се свъси. - Коя точно си ти?
Глава 47
Бренан не можеше да удържи усмивката си, когато неговата жена замръзна и се вцепени в прегръдките му.
- Намирам, че ми харесва да си правя шеги, Тиарнан Бътлър, ми амара.
Жената остана с отворена уста, но след това седна на леглото, измъкна възглавницата изпод главата му и го цапардоса в лицето с нея.
- Ти...ти... мъже.
Той се разсмя гръмогласно, след което й се нахвърли и я завъртя под себе си.
- Искам всяка сутрин до края на живота си да се будя и да виждам твоето красиво лице.
Воинът я целуна, поглъщайки устните й, докато не я остави без дъх. Тиарнан обви ръце около врата му, отвръщайки с ентусиазъм на целувките му, но после се спря и му изръмжа подигравателно.
- Не съм сигурна, че ще мога да търпя странната ти версия на хумор толкова дълго - каза тя, смеейки се. - Изплаши ме до смърт.
Той моментално стана по-сериозен.
- Съжалявам. Аз нямам намерение да.
- Всичко е наред - отвърна му тя с още по-широка усмивка. -Обещавам да ти го върна.
- Най-после проклятието е развалено - каза той малко по-високо от шепот, страхувайки се Посейдон да не го чуе и да промени решението си.
- Сигурен ли си? За вечни времена?
- Няма начин да знам. Трябва да живеем животите си, ден след ден и да открием истината след всяко събуждане.
Тя се завъртя в прегръдките му и му се усмихна, приканвайки го и той тъй бавно проникна в тялото й, давайки си време, без да бърза, докато започнаха да се движат заедно в блаженство по-дълбоко от похотта, по-дълбоко от нуждата и глада. Вълни, на чиито гребени се носеха топлина и задоволство, го окъпваха, а изражението на лицето на Тиарнан бе като огледален образ на неговото. Когато заедно се понесоха над ръба на пропастта, прошепна името й, обещавайки й, че никога няма да я остави.
Глава 48
Два дни по-късно, дворцовите градини, Атлантида.
Тиарнан бродеше из най-великолепните градини, които бе виждала извън царството на съня и се смееше високо и радостно. Двойка пауни наклониха глави с напълно еднакви движения при звука на смеха й и след това се отдалечиха без спор, решени да свършат важни паунови работи. Птици, които не разпознаваше, изглежда, пееха песните си специално за нея. Вървеше в един миниатюрен рай и най-важната причина, че светът бе така съвършен, в момента се бе проснал на пейка, припичайки се на създаденото с магия слънце.
- Ти си голям мързеливко - подхвърли тя и се спря, за да отметне копринено меката коса от челото му.
Бренан отвори едно око.
- Ако не ме бе изморявала до точката на изтощение с ненаситните си сексуални нужди, можеше и да имам енергията да ти правя компания, докато разучаваш градините.
Независимо от факта, че през последните няколко дни ръцете и устните, даже и двете заедно обхождаха всеки сантиметър от тялото й, горещата руменина отново се настани по страните на Тиарнан.
- Тихо! Някой може да те чуе!
- Никой няма да ни безпокои тук - отвърна й, като отвори и другото око и й се усмихна. - Знаят, че е по-добре да не го правят.
- Ами тогава, стани и се разходи с мен. Искам да видя всичко.
Той простена и направи опит да се вдигне от пейката, все още усмихвайки се. Топлината, желанието и щастието се завихриха в нея като една пенлива смесица, докато Тиарнан не си помисли, че главата й ще гръмне като коркова тапа.