Изкуплението на Атлантида

Бренан срещна стъписания поглед на Алексий през огъня.

- Знаеше ли? - попита го през мисловната им връзка.

Алексий поклати глава. И той не е знаел.

Изпълнен с най-искрени чувства, Бренан се поклони.

- Нямам думи да опиша каква голяма чест е за мен. Нека всеки ден и всяка следваща стъпка на момчетата ви, както като хора, така и като вълци, бъде благословена и подхранвана от водите на вашите прадеди.

Алексий се поклони и изрече нещо подобно, но Бренан не го чу, защото Тиарнан прошепна в ухото му.

- Добра работа, чичо Бренан.

Той се ухили.

- Чичо сега, а скоро и баща. Не трябва ли да започнем да мислим за имена? Много имена.

- Преди да мислим за бебета, нека поне да завърша със статиите - помоли тя, изглеждайки малко бледа.

- Ми амара, този път вероятно ще получиш Пулицър - отвърна той, знаейки, че тя винаги е желала да спечели престижната награда.

- Може би - каза тя и сви рамене. - Това вече не е от значение. Смъртта дава на едно момиче доста различен поглед върху живота.

- Докато всички около огъня се веселяха за здравето на бебетата, Тиарнан дръпна главата на Бренан надолу, за да застане в една линия с нейната и го целуна изпиващо. - Тук имам всичко, от което се нуждая.

Бренан си помисли, че сърцето в гърдите му може да се пръсне заради радостта, която го изпълваше. Придърпа я в прегръдките си, радвайки се на чудото да стои рамо до рамо със своите съюзници и приятели.

Бебетата избраха точно този момент да се събудят и да изискат дозата си мляко и всички се разсмяха, но тогава силно шумолене разклати храстите в далечната поляна и всички шейпшифтъри се напрегнаха. Секунда по-късно огромен тигър изскочи измежду дърветата и се запъти към огъня, като се трансформираше, докато вървеше.

- Боже, харесвам това място - отбеляза той, не напълно трансформиран, но напълно облечен. - Между другото, изкарах акъла на няколко биволи.

- Бизони - Тиарнан и Бренан го поправиха в унисон.

Всички отново се разсмяха.

Изведнъж, блещукаща спирала от зелена и златиста светлина се появи в центъра на огъня и прие формата на мъж. Принцът на Фае, за да сме точни. Рийс на Гарануин, висш принц във висшия двор на Благословените.

- Тук съм, можете да продължите - провлече той, невероятно арогантен, както винаги.

Поклони се на Лукас и Хъни и след това, дори по-дълбоко пред Конлан и Райли.

Лукас се усмихна.

- Добре дошъл, принце на Фае. Бъдещето на нашия свят ще зависи от сътрудничеството на всички мъже и жени, обединени от една цел, без значение от расата или вида им. Ще дадем всичко от себе си, за да се уверим, че децата ни ще растат в такъв свят.

- Както и ние, за нашия син - обяви Конлан.

- Ние също, за нашето дете - добави Алексий, сложил ръка на корема на Грейс.

Всички се развикаха спонтанно и там, до огъня, за съвсем кратко, се изпълниха с надежда, че битките и войната скоро ще свършат и мирът, най-сетне, ще се възцари.