Изкуплението на Атлантида

Тя обви ръце около врата му и го целуна по бузата.

- Не. Трябва да запазя тези спомени завинаги. Особено онези със Сузана. Този единствен момент компенсира всички останали.

Бренан я целуна страстно, без думи, показвайки й колко много значи за него.

- Ами този момент?

- Най-вече той. - Последва огромна прозявка от нейна страна, като очите й се затвориха и тя отпусна глава на рамото на Бренан. -Сега може ли да поспим?

- Разбира се - измъкна я изпод душа и внимателно подсуши косата и тялото й, докато тя стоеше изправена, но отпуснато от изтощение.

Избърса набързо и себе си и я занесе до леглото. Тя се сгуши под завивките, но той не я последва, а постоя така, загледан в нея, сипещ благодарности към всички богове, дори и към Посейдон, че тя най-сетне се намираше на мястото, на което принадлежеше -своя дом.

В безопасност.

И само негова.

Тя потупа празната половина на леглото и той се присъедини към нея, дръпна я към себе си и обви ръце около нея, потъвайки в мира и радостта, които знанието, че тя е с него, му носеше.

Съвсем неочаквано Тиарнан се размърда, като се завъртя, за да погледне в очите му.

- Бренан, ти не можеш да заспиш. Нали не си забравил какво стана последния път? Чакай малко - как така ме помниш, след като ме отведоха от теб.

Точно тогава атлантът осъзна, че не й е разказал всичко. Обърна се настрани, за да я гледа право в очите и преразказа случилото се в килията. За възвръщането на спомените му, когато тя умря.

Зараждащо се откритие се разпростря по лицето й.

- Душата ми, наистина напусна тялото ми - призна тя, когато той приключи разказа си. - Условията на проклятието - изпълнили сме ги. Разбира се. Посейдон не е разполагал с дефибрилатор, по времето когато е стоварил проклятието.

- Точно така. След като тази част от проклятието е изпълнена и спомените ми са се върнали напълно, трябва да приема, че и останала част също е изпълнена.

- Ами, ако грешим.

Той тръсна с глава и след това я целуна - бавно, продължително докосване върху меките й устни.

- Не бива да мислим така. Не съм в състояние да стоя постоянно буден до края на живота си, а и отказвам да повярвам, че те открих и избавих от смъртта само за да те губя отново и отново всяка сутрин, щом отворя очи.

Тя се усмихна, но все още изглеждаше притеснена.

- Надявам се, че всичко с теб ще е наред. А и мисля, че съвсем скоро ще разберем, тъй като не мога да остана будна и секунда повече.

След като тя се сви в него и дишането й на мига влезе в бавния и продължителен ритъм на съня, Бренан отправи безмълвна молитва:

Умолявам те, Посейдон, нека да е така.

И тогава топлото и спящо тяло на Тиарнан, изкуши и неговото, водейки го към спокойствието и убежището на съня.

* * *

Тиарнан се събуди и за момент остана неподвижна, наслаждавайки се на топлината на твърдите гърди под бузата й. Слънчевата светлина нахлуваше през големите прозорци и тя изпитваше странното усещане, че е почивала в кръг от мир; кръг, който я обгръщаше и щеше да я държи близо до себе си, за толкова дълго, колкото тя се нуждаеше от неговата закрила.