Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– Разбирам – отвръща Марчети.
– Дано. И се надявам, че не си забравил – този допълнителен риск означава и допълнително заплащане.
– Не се безпокой за парите си.
Крис затваря и звънва на Тес.
– Тук съм и сега отиваме към болницата.
– Късмет, бебчо! Обичам те.
– И аз те обичам, бузанчо.
Затваря, поглежда колко е часът и проверява пистолета. След три часа трябва да хване полета от Стоктън до Лас Вегас. Или това, или ще бяга презглава, за да спаси живота си, защото след като Амбър се обади на майка си, той ще я убие. После ще звънне на Тес и тя ще убие другото момиче.
След това и двамата ще изчезнат.
Ще изчезнат толкова далеч, сякаш никога не са съществували.
155
ОФИСИТЕ НА ТСОА, НЮ ЙОРК
Гарет Мадок не е ял от толкова отдавна, че стомахът му скърца като повредена миялна машина. Разопакова сандвича, който секретарката му е купила, за да хапне на бюрото. Любимият му – ръжен хляб с пастърма и горчица, и е само на сантиметри от устата му, когато телефонът звънва.
– Мамка му! – оставя сандвича на мазната салфетка и вдига слушалката. – Мадок.
– Недей с такъв зловещ тон, Джо Стефани е.
– Всичко ли мина успешно?
– Да, дори по-добре от успешно. Дължа ти услуга.
– Дължиш ми няколко и не го забравяй. Казвай подробностите.
– Лицето на Бин ал Шиб си струваше да се види. Изобщо не разбра откъде му дойде. Беше в частния хангар на летището и се канеше да се качва на самолета. Приклещихме го като куче.
– Имаше ли стрелба?
– Не. Мина без проблеми. Предадохме го в ръцете на антитерористичния отдел за разпит. Мусави и Табризи са друга история.
– Предполагам, че са създали повече проблеми.
– Правилно. Табризи се оказа кораво момче. Хванахме го в къщата, която твоите хора подслушваха, но той се би като луд. Трябваше да му счупим няколко ребра и да му размажем лицето, преди да се предаде. Мусави го заловихме в евтина закусвалня в източната част, когато отиде до тоалетната. Можеш ли да повярваш – едната му ръка стискаше прикрит пистолет, въпреки че пикаеше.
– Май на това се казва да те спипат със свалени гащи.
– Ха-ха. Моят агент обаче хич не се смя – шибанякът го простреля в крака и го опика.
– Добре ли е?
– Да, раната ще се забрави, но историята – няма.
– А Малек Хусан?
– Забеляза ни на улицата и побягна. След петдесет метра, трябваше да спре и да се предаде. Горкият загубеняк, за малко да си докара инфаркт.
– Коршиди?
– Задържахме го веднага. Той го играеше умно, обвини ни в дискриминация срещу него и джамията му. Веднага промени тона, щом му пуснахме записа с Ал Шиб.
– След като е при вас, ще изтегля дъщеря му от случая; тя беше един от основните ни източници. – Хрумва му и друга мисъл. – Може да се погрижим и за майка ѝ. Ще ни помогнете ли с убежище, ако се наложи?
– Най-малкото, което мога да направя. Имаме едно място в Гринуич; ще свърши работа за ден-два.
– Благодаря. Предполагам, че никой от задържаните не е издал мястото на планираната експлозия?
Стефани се разсмива.
– За втори път си прав. Ще ти звънна, ако някой пропее, но не разчитай много, приятелче.
156
БОЛНИЦАТА „САН ХОАКИН“, СТОКТЪН
В Спешното отделение е истинска лудница.
Старшата сестра Бети Липтън е поела двойна смяна, а току-що един хирург и две сестри звъннаха, че са болни и не могат да дойдат на работа.
Приемната е пълна с хора с всякакви наранявания. Дървосекач, който си срязал бедрената кост. Две автомобилни катастрофи със сериозни черепни травми. И баща на две деца, който се бе опитал да си пръсне главата с пистолет.
– Сестра!
Решава да не обръща внимание на вика, който се чува от редицата с пострадали хора.
– Сестра!
Вдига глава от компютъра. Неколцина души са се изправили и се взират в нещо. Явно някой е припаднал.
– Сестра!
– Добре! Спокойно, пазете си нервите, идвам – заобикаля бюрото и се запътва към групичката хора. Пластмасовите столове са дръпнати назад. Някой е паднал на пода в задната част на залата.
– Преместете се встрани и ми дайте малко пространство.
На пода има младо момиче. Увито е в карирано вълнено одеяло, което някой е развил. Краката и ръцете ѝ са завързани. В устата ѝ има парцал.
На гърдите ѝ е закрепена бележка.
НЕ СЕ ОБАЖДАЙТЕ НА ЧЕНГЕТАТА.
157
БОЛНИЦАТА „САН ХОАКИН“, СТОКТЪН