Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
Джихадистите и съветниците мълчаха.
— Вината за това поражение пада и върху мен — продължи Пантерата. — Защото аз не успях да видя, че Зухаир не е истински водач на мъже.
Съветниците мълчаха, но един от личните му помощници извика:
— Не! Не! Зухаир е виновникът!
— Зухаир говореше храбро, но скри страхливостта си! — надигна глас друг.
Пантерата вдигна ръка да замълчат. Забеляза, подобно на Зухаир, че никой от съветниците не се беше обадил, както би трябвало да се очаква, когато водачът им публично признае грешка в преценката си или неправилно решение.
Но също така забеляза, че бойците, които бяха със Зухаир в нощта на атаката, не казаха нищо в защита на капитана. Седяха мълчаливо и избягваха погледите както на доскорошния си командир, така и на Пантерата.
Пантерата знаеше, че трябва да приключи бързо с това, така че пристъпи към Зухаир и извика:
— Признай страхливостта и некадърността си и ти обещавам бърза и милостива смърт.
Зухаир вдигна глава и заговори високо и ясно:
— Нямам какво да признавам. Изпълних дълга си на бойното поле…
— Млък! Поисках признание. А не извинения.
— Не се извинявам. — Капитан Зухаир се обърна към хората си и, все така на колене и с вързани ръце, ги призова да се застъпят за него. — Кажете какво знаете! Кажете какво видяхте! Кажете истината за действията ми…
— Млък!
Зухаир внезапно се изправи и извика:
— Нима не ви предвождах добре? Нима не изпълних дълга си? Погледна мъжете, които му бяха доверили живота си — неговите хора, които се бяха огънали под силния огън на американците. Нима не помнеха, че ги беше подбуждал и окуражавал с викове, докато лежаха парализирани от страх на земята?
Никой не се обади в негова защита.
— Не се боя от смъртта в битка, но не заслужавам тази смърт — извика им той. — Не заслужавам моята чест да…
Изтрещя изстрел и Зухаир падна по очи.
Всички погледнаха стареца Алтаир, който държеше пистолет в ръка.
След това погледнаха капитан Зухаир, който бе все още жив. Беше прострелян отляво в задника и кръвта се просмукваше в белия му футех.
Пантерата се обърна към Алтаир и го изгледа ядосано.
— Остави го да говори твърде дълго, Булус — тихо каза старецът. — А сега го довърши по твоя начин.
Пантерата кимна и нареди на двама бойци да вдигнат Зухаир на колене.
Извади джамбията си, застана зад Зухаир и каза:
— Сам си избра тази смърт.
А Зухаир изкрещя:
— Ще гориш в ада!
Пантерата вече беше чул твърде много от този човек, така че вместо да му пререже гърлото, заби ножа дълбоко в гръкляна му.
— Шайтан ще е доволен, че няма да чува приказките ти.
Двамата мъже продължиха да държат Зухаир на колене, докато той се давеше и плюеше кръв.
Минутите минаваха, а Зухаир продължаваше да се дави в собствената си кръв.
Пантерата използва възможността да му се подиграе.
— Оказа се прекалено голям страхливец, за да признаеш собствения си страх. Един войник, един мъж на честта щеше да каже, че е изгубил кураж, и да моли за бърза смърт. А вместо това ти се опозори още повече с лъжите си. Ти…
Проехтя нов изстрел и челото на Зухаир се пръсна сред фонтан от натрошена кост, мозък и кръв.
Алтаир прибра пистолета в кобура и се обърна към джихадистите.
— Погребете го бързо и дълбоко, за да не го намерят животни.
Обърна се към Булус ибн ал Дервиш.
— Може да не проявяваш милост, Булус, но не бива да показваш подобно неуважение — каза му тихо и му напомни: — Ние сме цивилизовани хора.
Седма част
Аден, Йемен
44.
Външният термометър на джипа показваше 39 градуса, така че не бях особено шокиран, когато отворих вратата и горещината ме удари така, сякаш се намирах в доменна пещ.
С Клеър оставихме предпазните си якета в джипа и й казах да влиза.
Вдигнах бинокъла и огледах издигащите се над хотела хълмове. При предишното ми идване тук-там нямаше постове на йеменската армия. Сега също не виждах жива душа.