Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
Жена ми, която беше отишла да си напудри носа, дойде при мен и отбеляза:
— Хотелът не е чак толкова лош. Добре ли си прекара тук?
Въпросът беше по-натопорчен и от моряк в отпуска.
— Без теб, скъпа, не мога да си прекарам добре — отвърнах.
Тя като че ли се усъмни в искреността ми, но продължи:
— Доктор Нолан как се справи с проблема по пътя?
Това не беше истински въпрос, но все пак отговорих:
— Беше малко изнервена.
— Успя ли да я успокоиш?
— Всъщност й взех успокоителните и ги изгълтах аз.
Кейт потисна усмивката си и само за протокола ме уведоми:
— Още съм ти ядосана за онова спиране от полицията.
— Е, опитай се да го преживееш. Животът е кратък — напомних й.
Тя омекна.
— Ти си храбър мъж, Джон, но и доста безразсъден и арогантен.
— Благодаря. Знаеш ли, тукашния бар си го бива. Да те черпя едно?
— Пол каза, че пиенето на алкохол се забранява до второ нареждане.
— Така ли? Тогава какво ще кажеш за бира?
Хауард, който също беше отишъл да си напуд… да се освежи де, дойде и каза:
— Хотелчето не е лошо. Но дали е безопасно?
— Не е — уверих го. — Май няма да е зле да се върнеш в Сана.
— Мисля, че пътувах достатъчно за един ден.
— Хич не ми се иска да пропускаш засадата на връщане.
Той се разсмя, можете ли да си представите? Вече беше ветеран, който се смееше на смъртта.
— Живея в Лонг Айланд — уведоми ни той. — Обичам плажовете и съм опитен плувец.
— Чудесно. Акулите обожават опитните плувци.
Клеър също се присъедини към нас и каза на Кейт:
— Съпругът ти е много храбър човек.
— Той е моят герой — отвърна Кейт. Всъщност каза… ами, не каза нищо.
— Никога не съм била по-уплашена — продължи Клеър. — Но Джон… и Майк, разбира се, бяха абсолютно хладнокръвни и спокойни и Джон се погрижи да остана скрита под прозорците.
— И я прикривах с тялото си — добавих аз. Не, не го казах. Не съм чак толкова храбър.
Кейт не коментира.
Бренър беше приключил на рецепцията и дойде при нас, за да ни раздаде електронните карти в пликове, върху които бяха изписани номерата на стаите. Беше се сетил да ме сложи в една стая с жена ми, така че си помислих, че е преживял увлечението си по Кейт.
— Да се срещнем с аденските си колеги? — предложи той.
— Къде е човекът от Компанията? — попитах аз.
— Не знам.
Добре. Но ако трябваше да позная, бих се обзаложил, че липсващият член от екипа ни е в комуникационната стая, говори по радиото с шефа на станцията в Сана и го пита дали има информация, че ракетите са изпарили Пантерата. Нямаше ли да е чудесно? Или наистина исках лично да видя сметката на онзи тип? Беше минало известно време, откакто някой от нюйоркската АТС беше виждал сметката на някой лош, и мисля, че последната жертва беше моя. Лъва. Поради което сега бях тук, извикан на бис. Може би и това, че Кейт беше видяла сметката на човек от ЦРУ, също беше причина да сме в Йемен.
Във всеки случай бях набрал инерция в избиването на големи котки и се надявах да продължа победната си серия.
45.
Отидохме при Бък, който бъбреше с комисията по посрещането, и той влезе в ролята на домакин.
— Всички познавате Пол Бренър. Това е специален агент от ФБР Кейт Мейфийлд, новоназначена като юридически аташе в Сана, току-що пристигна от ФАТС в Ню Йорк. А това е съпругът на Кейт, известен и като детектив Джон Кори от Екипа за събиране на доказателства на ФБР, също от ФАТС в Ню Йорк. Джон, както вече ви казах, вече е идвал тук и изпитваше носталгия по Аден.
Това предизвика смях, но не и от моя страна.
Бък представи също д-р Клеър Нолан и новия легат, агент от ФБР Хауард Фенстърман.
— Хауард сам пожела да се разходи дотук с нас.
Някой каза ли „загубеняк“, или така ми се стори?
Всички се ръкувахме и всеки се представи.
Дамата бе Бетси Колинс, главен специален агент и началник на петчленния Екип за събиране на доказателства на ФБР. Изглеждаше приятна и открита и като се приемеше, че репутацията ми несъмнено ме е изпреварила, сигурно бе много развълнувана да научи от Бък, че ще й се отвори възможност да работи не с кого да е, а с мен.