Пантерата

Набеел с надежда си помисли, че старецът може би се е усъмнил, че Пантерата лъже и че именно той е наредил засадата. Алтаир познаваше добре Булус ибн ал Дервиш. Може би даже прекалено добре. Набеел се замоли Алтаир да спаси живота му.

Пантерата притисна още по-силно острието в гърлото на Набеел.

— Погледни ме. Погледни ме в очите.

Набеел погледна Пантерата в очите и видя в тях омраза, но не към него, както му се стори. Омразата винаги си беше там, когато ставаше дума за американци.

— Значи американците сега са в „Шератон“ в Аден, Набеел. Може би в момента плуват в басейна. Или са на плажа. Или пък се наливат с алкохол в бара. А колко бойци на джихада лежат мъртви из хълмовете и по пътя заради глупавото ти решение да атакуваш конвоя? Колко, Набеел?

Набеел преглътна и усети как острието се притиска в плътта му още по-силно.

— Десет, господине…

— Мисля, че са повече.

— Булус, останахме тук твърде дълго — обади се Алтаир. — Ако безпилотните самолети и ракетите им те безпокоят, трябва да се махнем, преди да са ни посетили.

— Първо трябва да прережа едно гърло.

— Да, но не гърлото на този човек. Друго гърло те очаква.

Пантерата не отговори на стареца, а се обърна към Набеел.

— Може би твоето гърло ще почака друг момент.

Вълна на облекчение заля Набеел и той кимна покорно.

Без да маха извитата кама от гърлото на Набеел, Пантерата му нареди:

— Заминаваш по най-бързия начин за Сана и оттам вземаш самолет до Аден. Ще отседнеш в хотел „Шератон“ и ще завършиш задачата, която ти възложих.

— Да, господине — успя да измънка Набеел, макар да знаеше много добре, че това е самоубийствена мисия.

— Ако не го направиш или ако избягаш от Йемен от страх, ще те намеря. Или ако не теб, семейството ти. Разбра ли ме?

— Да, господине. Ще убия…

Пантерата прокара камата си отляво на врата на Набеел и го поряза.

Набеел ахна от изненада и болка, залитна назад и се вкопчи във врата си с дясната си ръка. Кръвта потече между пръстите му, докато опипваше раната и се уверяваше, че не е смъртоносна.

Пантерата прибра окървавената джамбия в ножницата и каза:

— Ела навън. Искам да видиш, че знам как се прерязва гърло.

Пантерата и Алтаир излязоха от колибата. Набеел ги последва, като притискаше раната си с ръка.

Отвън, насядали по скалите на тясната клисура, се бяха събрали оцелелите от провалилата се атака срещу „Хънт Ойл“. На земята, с лице към мъжете, бе коленичил техният командир капитан Бехадин Зухаир. Китките му бяха вързани отзад и беше свел глава, за да не гледа хората си, които убиваха времето с разговори и очакваха Пантерата.

Щом Пантерата и старецът Алтаир излязоха, мъжете се смълчаха.

Пантерата тръгна право към капитан Зухаир, но не се обърна към него, а към своите джихадисти и кръга от съветници и помощници.

— Този човек, Бехадин Зухаир, показа страхливост й глупост, докато водеше храбрите си бойци срещу американската петролна инсталация. Не се вслуша в препоръките на нашия съвет и на собствения си лейтенант Саид ал Рашид, който умря като герой, докато капитанът му клечеше разтреперан зад един камък. Когато трябваше да поведе атаката към пълна победа, Зухаир се скри, а после побягна като жена, уплашен от американците и техните наемници.