Версия Пеликан

— Здравей, Смит. Искам бързо да ми провериш нещо.

— Къде си? — попита Кийн.

— В един хотел. Прегледай броевете ни отпреди шест-седем дни. Трябва ми некрологът на Къртис Морган.

— Кой е той?

— Гарсия.

— Гарсия ли? Какво е станало с него?

— Много ясно — не е между живите. Застрелян в гръб от неизвестни лица.

— А, сега се сещам. Миналата седмица писахме за някакъв млад адвокат, който е бил ограбен и застрелян.

— Вероятно става дума за него. Я ми провери точно. Трябва ми името на жена му и адресът, ако го имаме.

— Как го откри?

— Тя е дълга и широка. Довечера ще се опитам да поговоря с вдовицата.

— Значи Гарсия е мъртъв. Много чудно, ей богу.

— Няма нищо чудно. Момчето беше надушило нещо и те му видяха сметката.

— Ти на сигурно място ли си?

— Знам ли?

— Къде е момичето?

— При мен е.

— Ами ако наблюдават къщата на Гарсия?

Грей не се беше сетил за това.

— Ще рискуваме. Пак ще се обадя след петнайсет минути. — Остави телефона на пода и седна в старинния люлеещ се стол. На масата имаше топла бира и той отпи голяма глътка. Наблюдаваше я. Беше закрила очите си с ръка, облечена в джинси и пуловер. Роклята си бе захвърлила в ъгъла. Обувките на токчета се въргаляха насред стаята.

— Как си? — попита тихо.

— Чудесно.

Беше голяма умница, а той обичаше такива жени. Разбира се, тя беше половин адвокатка, а в правните факултети сигурно добре развиваха способността да мислиш. Отпиваше от бирата и се възхищаваше на джинсите. Любуваше се на този кратък момент, в който можеше да я разглежда спокойно, без тя да го забележи.

— Гледаш ли ме? — попита тя.

— Да.

— Сексът е последното нещо, за което бих си помислила сега.

— Ами тогава защо го споменаваш?

— Защото чувствам, че поглеждаш похотливо червените ми нокти.

— Права си.

— Имам главоболие. Направо ще ми се пръсне главата.

— Не че няма от какво. Искаш ли да ти дам нещо?

— Да. Билет за Ямайка, в едната посока.

— Можеш да заминеш довечера. Веднага ще те закарам на летището.

Тя свали ръка от очите си и разтърка слепоочията.

— Извинявай, че се разплаках.

Той допи бирата си.

— Извоюва си правото.

Когато излезе от асансьора, беше обляна в сълзи. Чакаше я като грижлив баща, само че с пистолет в джоба на сакото, пистолет, за който тя не подозираше.

— И така, какво мислиш за журналистическото разследване? — попита той.

— Предпочитам да коля свине.

— Ако ще сме честни, не всеки мой ден е толкова разнообразен. Понякога просто си седя на бюрото и навъртам стотици номера на такива бюрократи, че не ти е работа.