Версия Пеликан

Момичето я погледна изумено. Толкова беше учудена, че облещи очи срещу Дарби, сега Дороти. Дори не можеше да проговори.

Сърцето на Дарби замря.

— Какво има?

— О, нищо. Изчакайте за момент, ако обичате. — Пеги Йънг се изправи бързо и тичешком изчезна.

Защо хукна? Сърцето й задумка като барабан. Бягай! Опита се да успокои дъх, но се задавяше. Краката й сякаш бяха от пластилин. Бягай! Озърна се, като се помъчи да изглежда безгрижна, сякаш е просто една клиентка, която чака своя адвокат. Ясно че не можеха да я застрелят тук, във фоайето на правна кантора. Той излезе пръв, последван от секретарката. Беше около петдесетгодишен, с буйна посребрена коса и смръщено лице.

— Здравейте — каза той, но сякаш по задължение. — Аз съм Джарелд Швабе, един от съдружниците. Значи казвате, че имате уговорен час при Къртис Морган.

— Да. — Дръж се. — В пет. Какъв е проблемът?

— И се казвате Дороти Блайт, така ли?

— Точно така. Да. Какво има? — В гласа й прозвуча искрено раздразнение.

— Кога уговорихте срещата? — попита той и пристъпи към нея.

— Не си спомням точно. Някъде преди две седмици. Запознах се с Къртис на едно гости в Джорджтаун. Каза ми, че е адвокат на фирми за нефт и газ, а на мене точно такъв ми трябва. Обадих се тук, в кантората ви, и си запазих час. А сега бихте ли ми казали какво става? — Изненада се, че думите излизат така лесно от пресъхналата й уста.

— Защо ви е нужен такъв адвокат?

— Не смятам, че трябва да обяснявам точно на вас — каза тя заядливо.

Вратата на асансьора се отвори и един мъж с евтин костюм побърза да приближи, за да се включи в разговора. Дарби го изгледа смръщено. Всеки миг краката й можеха да се огънат.

Швабе продължи да я напада.

— Не сме си записали за такава среща.

— Ами тогава уволнете секретарката, която ги записва. Така ли посрещате всичките си нови клиенти?

О, тя беше разгневена, но Швабе не се умилостиви.

— Не можете да се срещнете с Къртис Морган — каза той.

— И защо по-точно? — попита твърдо тя.

— Защото е мъртъв.

Коленете й омекнаха и всеки миг можеха да се огънат. Остра болка преряза стомаха й, но, мина й бързо през ума, нямаше нищо лошо, че изглежда шокирана. Та нали той в крайна сметка беше нейният нов адвокат.

— Колко жалко. Защо никой не ми се обади?

Швабе продължаваше да я гледа с подозрение.

— Както ви казах, не сме си записали името Дороти Блайт.

— Какво му се е случило? — попита тя с широко отворени очи.

— Застрелян е в гръб на улицата от неизвестни нападатели, които са го обрали.

Човекът с евтиния костюм приближи към нея.

— Имате ли някакъв документ за самоличност?

— Кой сте вие, по дяволите? — озъби му се тя.

— Той е от охраната — каза Швабе.