Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
— Защо не? — Той вдигна ръка. — Започнете с мен. Аз казвам да продължим.
— Майната ти — наруга го Вазуван. — Аз гласувам да се прибираме у дома.
Фалзур и Рут се присъединиха към Кеа. Мърф вече виждаше накъде клонят везните.
— Добре. Присъединявам се към болшинството. Съжалявам, Вазуван, но трябва да опазя мира. Такава ми е работата.
И така бе сложено началото на последния етап от операция „Алва“. Цинично и безсърдечно. Кеа не даваше пукната пара. Беше твърдо убеден, че трябва да надзърне от другата страна. В главата му се въртеше откъс от стара песен: „Това е веществото, от което са сътворени мечтите“.
Ситен дъжд от искри се сипеше през космоса. И тази завеса сякаш се поклащаше и завихряше от невидим космически вятър. Това беше място, където се допираха две вселени… и кървяха през отвора.
Кеа не сваляше поглед от изображението на главния екран, където мънички частици от двете вселени се сблъскваха и избухваха в точици светлина. Отблясъците им трептяха върху люшкащата се завеса, която Фалзур наричаше „непоследователност“. По-скоро са Райските порти, рече си Кеа. Или тези на ада.
Гласът на Фалзур долетя отзад.
— Ричардс… опитай се да завиеш малко по-нататък…
Кеа работеше с джойстика. На екрана се появи сондата, която той, Фалзур и Рут разполагаха. Сондата всъщност представляваше сребрист цилиндър, тласкащ пред себе си специално изработена мрежа. На лентата под изображението непрестанно се меняха данни.
— Още малко… — подкани го Фалзур. — Още мъничко…
Внезапно върху лентата оживяха сребристи точици. Античастици, сблъскващи се с частици. Миниатюрна драма се разиграваше на малката мрежа. Кеа продължаваше да насочва сондата навътре. Не беше особено трудно. Сензорите на джойстика не улавяха смущения. Сетне светлинките внезапно угаснаха, сондата завърши обиколката си и се прибра в нормалния космос.
— Успях! — провикна се отзад Фалзур. — Направих го! — Кеа знаеше, че в този момент Фалзур вече вижда името си в книгите по история. Първият учен, изучавал друга вселена — макар и с дистанционно средство. Той въведе командата за автоматично прибиране и се облегна назад.
— Ти ли успя? — попита презрително Вазуван. — Нали всички сме част от екипажа! Така ли е, Мърф? Ще получим равни дялове.
— Уф… ще трябва да проверя какво пише в книгите — рече уклончиво Мърф.
Кеа не се съмняваше, че добрият стар Мърф би предпочел бонусът да се разпределя според ранга. Виждаше пресметливото изражение на лицето му. Дори знаеше какво си мисли… той и Фалзур вземат петдесет процента… това ще е. Най-големият бонус, изплатен някога от компанията.
— Не чета книги, Мърф — отвърна пискливо Вазуван.
— Такива са правилата на експедицията, приятели. Като шеф на екипа, Фалзур получава двайсет процента. Останалото се разпределя помежду ни. Поравно.
— Ще престанете ли? — ядоса се Фалзур. — Кой го е грижа за бонуса на компанията?
— Ами виж… — поде бавно Мърф. — Ако ти не желаеш своя дял, ние с радост ще го поделим. Нали, Вазуван?
— Прав си, Мърф.
Кеа се намеси.
— Фалзур, защо не им обясниш?
За трети път насочваше сондата по нареждане на Фалзур. Беше ги наблюдавал внимателно с Рут, докато събираха данните и ги анализираха. Струваше му се, че има известна представа какво са открили, но не беше сигурен.
Фалзур кимна и извърна настрани лице, сякаш за да им покаже профила си.
— Всичко е съвсем просто — заговори. — Успяхме да се пресегнем в друга вселена — и да приберем доказателства за нейното устройство. Споменатият материал — в нашата вселена — ще се превърне в източник на неизчерпаема енергия. Дори само шепа от него, приятели, може да задоволи нуждите на цял един град и обитателите му за стотици години. — Фалзур се изкиска. Постепенно кикотът му прерасна в смях. Когато млъкна, в каютата се възцари тишина. — Толкова по въпроса за проклетия ви бонус.
Кеа имаше чувството, че постепенно започва да проумява за какво става въпрос. Енергия… гориво. За такива неща се водеха войни. Стотици хиляди бяха загинали край нефтените полета. Власт… оръжия. Не по-малко бяха жертвите край атомните реактори. Богатство. Истинско, невъобразимо по размери. Той огледа помещението. Сега вече виждаше, че и останалите са започнали да разбират. Дори най-нискочелата маймуна би разбрала. Кеа погледна към Мърф. Лицето му бе изопнато. Замечтано. И някак сериозно. Вазуван: кожата й бе по-бледа от обичайното. Рут: блеснали очи. Червеното езиче потрепва отвън. И той самият.