Краят на империята

Жалко, че не можеше да се види в този момент.

— Уф… докторе… — запелтечи Мърф. — Как се нарича това… нещо?

— Добър въпрос, Мърф — кимна Фалзур. Кеа не можеше да му се сърди, задето звучи толкова педантично. — Това е противоположното на материята във вселената. Но не можем да го наречем антиматерия. Защото в тази вселена вече имаме антиматерия. Може би трябва да използваме нещо по-просто. — Той се обърна към Рут. — По-комерсиално. Нещо, което да е разбираемо дори за невежите. Такъв подход винаги е от полза, когато се срещаш с финансовите бордове.

— Щом не е антиматерия — заговори Рут, — значи е нова антиматерия. Да поставим ударението върху „нова“.

— Какво ще кажете за „Антиматерия Две“? — подхвърли Кеа.

— Харесва ми — рече Рут. — Простичко.

— Антиматерия Две… да. Това ще свърши работа. Много добре. Названието привлича внимание. — Фалзур изглеждаше доволен.

— Харесва ми, че може лесно да се съкращава — отбеляза Мърф. — АМ2. — Той нарисува символите във въздуха.

— Сигурен ли си в откритието си, докторе? — попита Вазуван. — Имаш ли доказателства?

Фалзур се надигна, обърна им гръб и се загледа в екрана.

— Сигурен съм. Напълно сигурен. И имам доказателство, но не е неоспоримо. А в такива неща, приятели, трябва да сме неоспорими. Инак… — Той се загледа към огъня на екрана. — Има хора, които биха убили за нещо подобно. Сигурно си давате сметка.

Фалзур ги изгледа бавно. Един по един. Сетне застана до Кеа. Ричардс мислеше за Баргета и за останалите прочути фамилии — за техните богатства. За възможностите, които биха видели в АМ2. Богати срещу бедни. Този човек имаше право. Ставаше дума за контрол. Кеа кимна. Вече знаеше. Както и останалите.