Среднощен сокол [bg]

Мечът пак лъсна в ръката му. Уик отскочи. Могъщият Гриф застана до Бейн, държеше дълъг двуръчен меч. Грейл предусети какво ще направи Уик — у новия главатар гордостта беше силна, ей сега щеше да заповяда на хората си да нападнат.

— Чакайте! — извика Грейл и тръгна към тях. — Той говори разумно. Винаги имаме храна, а когато продаде добитък на Гованан, ни донесе една десета от парите. Впрочем… донесе ги на Лорка. Имахме уговорка с него, а Лорка я наруши. И си плати за подлостта. Нека с това свадата приключи.

— Нямаш думата! — разяри се Уик. — Не си ни главатар.

— Не съм — съгласи се Грейл. Обърна се и посочи главата на копието. — Ето го главатаря! Да попитаме него, а? Я да видим какво искат хората тук. Кой избира занапред да нямаме храна? — Никой не вдигна ръка. — Е, май се разбрахме.

Загърби Уик и се върна при колибата. В тишината мъжете наоколо малко се успокоиха. Още чакаха заповед, вперили погледи в Уик, който пък се обърна към Бейн и сви рамене.

— Повечето не одобрявахме стореното от Лорка. Каскор беше свестен човек, не заслужаваше да умре така. Запазваме ли уговорката?

— Разбира се. Но имам нужда от друг пастир вместо Каскор, напролет ще събираме стадата.

Уик кимна.

— Щях да ти предложа него — посочи Грейл, — но той е само с една здрава ръка.

— Ще го взема, ако иска да работи за мен — каза Бейн и се ухили. — Е, ако не предпочита да остане, за да ви бъде главатар.

Уик се озъби, но после се разсмя.

— Голям чешит си, Бейн. Защо си науми, че можеш да дойдеш тук, да убиеш Лорка и да си отидеш жив и здрав?

— Не очаквах да си отида жив и здрав — призна Бейн и огледа стоящите на поляната. — Най-добре помислете как да не станете още повече тук. Може би новодошлите трябва да се заселват другаде. Няма как да изхраните още хора.

— И аз вече се чудех какво да правим — промърмори Уик.