Ези печели [bg]

— Екипът на място ли е?

— В готовност и чакат сигнал — каза Дювал. — Първата ми работа утре сутринта ще бъде да се обадя във вилата и да кажа на прислужницата, че имаме важна пратка за доставяне.

— Знаем ли нещо за прислужницата? — попита Розентал.

— Казва се Мария — каза Дювал. — Работи там от няколко години и е единствената, която е във вилата през почивния ден на иконома. Не е от най-умните, но има златно сърце.

— И тъй като имаме подробен списък на картините, които трябва да се разменят, би трябвало да успеем да изпълним цялото упражнение за не повече от час — каза Пиер.

— Не можем да приберем петдесет и три ценни картини за по-малко от час — каза Розентал. — Това не са консерви. Ще са ни нужни най-малко три или четири часа.

— Не можем да си позволим и цял час — отвърна Дювал. — Ще ги изнесем колкото се може по-бързо от вилата, ще ги откараме в склада, който е само на седем километра от мястото, и там ще ги пакетираме за полета. Не забравяй, че вече имаме сандъците с копията.

— Впечатляващо — отвърна Розентал. — Но въпреки това се тревожа, че прислужницата може да се окаже проблем.

— Аз имам една идея — каза Ана.

— Тъй като изглежда, че не мога да остана дори в собствения си дом — каза Ивлин, — се наложи да отседнем в апартамент във «Феърмонт», който никак не е евтин. Затова се надявам, Дъглас, че си подготвил всичко за заседанието следващия понеделник.

— Всичко е на мястото си — отвърна Акройд. — Бордът е разделен, но с твоя глас все пак ще имаме мнозинство, така че другата седмица по това време Карпенко ще пътува за Ню Йорк и ще се тревожи за пиците си, а аз ще съм председател на банката.

— А аз ще мога да се върна на Бийкън Хил и да изнеса останалите картини преди данъчните да са открили, че «Лоуъл» не е дори прасенце-касичка.

Дювал се обади във вилата в осем и десет сутринта.

— Здравей, Мария, Доминик Дювал се обажда. Имам пратка за госпожа Лоуъл, която трябва да се достави във вилата.

— Но госпожа Лоуъл я няма, а икономът има почивен ден.

— Инструкциите ми са съвсем ясни — каза Дювал. — Мадам настоя пратката да бъде доставена преди да се върне от Америка. Но ако имаш някакви съмнения, обади й се в Бостън. Трябва да те предупредя обаче, че в момента там е два след полунощ. — Първият му риск.

— Не, не — каза прислужницата. — Кога да ви очаквам?

— След около час.

Дювал затвори и отиде при останалите, които го чакаха в микробуса.

— Как е жена ми? — каза той, докато сядаше до Ана.

Тя му се усмихна бегло.

Дювал изкара микробуса от склада на шосето. Караше по вътрешното платно и нито веднъж не надвиши позволената скорост. По пътя напомни за последно каква е ролята на всеки член на екипа, особено на Ана, Пиер и Розентал.

— И не забравяйте — каза той, — когато пристигнем, от микробуса ще слезем само Ана и аз.

След четирийсет минути минаха през портала, продължиха по алеята и спряха пред великолепна вила. Ана с удоволствие би се разходила из пъстроцветните добре поддържани градини, но не и днес.