Ези печели [bg]

— Микробусът също ли ще се върне на Бийкън Хил?

— Да. В края на краищата ще сме свършили само половината работа.

— Тогава по-добре да тръгвам. — Имаше няколко въпроса, които Алекс искаше да зададе на г-н Розентал, но вече беше приел, че фамилното му мото е «казвай само онова, което трябва». Докато излизаше от къщата, първата картина вече беше натоварена в микробуса.

— А аз какво да правя, господин Розентал? — попита Ана.

— Провери отново инвентара и се увери, че са взели само картините с жълтите стикери. Реалната ни работа ще започне едва след като се върнат от банката, когато останалите петдесет и три картини ще бъдат натоварени и откарани в Ню Йорк.

— Но те са само копия — каза Ана.

— Така е — потвърди Розентал. — Но все пак трябва да бъдат върнати на законния им собственик.

— Уорхол е натоварен в багажния отсек — каза Ана, докато самолетът се издигаше. — Останалата част от колекцията пристигнала ли е в Ница?

— Да — каза Розентал. — Обадих се на Пиер Жеран веднага щом се върнах в Ню Йорк в неделя вечерта. Той е един от водещите дилъри на абстрактно изкуство в Париж и стар приятел, който е запознат с колекцията Лоуъл, тъй като дядо му е продал три картини на бащата на господин Лоуъл по време на обиколката му из Европа през 1947 година. Казах му, че към Ница пътува голяма пратка картини, и го помолих да уреди мосю Дювал да ги вземе и да ги пази, докато пристигнем. Той ми се обади отново вчера да ми каже, че Ивлин и господин Халидей са били видени сутринта да се качват на полет на «Ер Франс» за Бостън. Точно тогава ти се обадих да ти напомня да не забравиш Уорхол. Така че когато кацнем в Ница, всичко би трябвало да е на мястото си. Пиер и мосю Дювал ще ни чакат на летището.

— Значи остава само да върнем обратно останалата част от колекцията — каза Ана.

— Което ще бъде сериозно начинание. Поне сме в ръцете на професионалисти. Но ако се провалим…

— Алекс ми каза, че банката ще се срине и ще фалираме.

— Така че да внимаваме — каза Розентал. — Между другото, винаги бих могъл да предложа на Алекс работа като куриер в галерията. Доста го бива за това.

— Или може да вземе моята работа, защото ще ви потрябва заместник, когато се роди бебето.

— Не, за това не го бива чак толкова — каза Розентал, докато самолетът достигаше височина 12 000 метра и завиваше на изток.

— Колко известия трябва да пратиш? — попита Акройд.

— Според правилника на банката заседанието трябва да се обяви четиринайсет дни предварително, така че мисля да пратя писмата до всички директори днес сутринта — отвърна Фаулър.

— Но щом отвори пощата, госпожица Робинс тутакси ще каже на Карпенко за извънредното заседание и ако той е наполовина толкова умен, колкото твърдиш, няма да му отнеме много време да се досети какво сме намислили.

— Взех предвид това и смятам да пратя писмото до Карпенко на адреса му в Бруклин. И тъй като той сега се е настанил в Бостън, писмото ще го чака, докато се прибере.