Ези печели [bg]

— Какъв според теб ще е резултатът? — попита Саша.

— Предвижданията са за комарджиите и глупаците — отвърна Алф. — Избирателите взеха решението си. Ние можем само да чакаме и да видим дали то е правилното. Така че каквото и да кажеш сега, нищо няма да промениш.

— Аз бих затворил местната болница, бих започнал строежа на околовръстното и бих орязал разходите за отбрана най-малко с десет процента — каза Саша.

Всички се разсмяха с изключение на Чарли, която залитна напред и се вкопчи в бара.

— Какво има? — попита Саша и я прегърна.

— Какво според теб, идиот такъв? — отвърна Одри.

— И можеш да виниш единствено себе си, защото ти умоляваше Всемогъщия да изчака до края на изборите — каза Алф.

— Стига си дрънкал, Алф, а звънни в болницата — сряза го Одри. — Кажи им, че пристига жена, която всеки момент ще роди. Майкъл, иди да хванеш такси.

Алф забърза към телефона в другия край на бара, а Саша и Одри подхванаха Чарли и бавно излязоха от заведението. Майкъл вече беше спрял едно минаващо такси и беше дал пълни инструкции на шофьора много преди Чарли да се стовари на задната седалка.

— Дръж се, скъпа — каза Саша, докато таксито потегляше. — Наблизо е — добави той, внезапно изпълнен с облекчение, че местната болница не е закрита.

Таксито се промушваше през късния нощен трафик с включени дълги светлини. Алф явно си беше свършил работата, защото когато спряха пред входа на болницата, там вече ги чакаха двама санитари и един лекар. Докторът помогна на Чарли да слезе от колата, а Саша извади портфейла си да плати.

— Возенето е от мен, шефе — каза шофьорът. — Така се реванширам, задето забравих да гласувам.

Саша му благодари, но и го наруга наум, докато Чарли сядаше в количка. Ако изгубеше само с един глас… Държеше ръката на жена си, докато докторът спокойно й зададе поредица въпроси. Един от санитарите я подкара по празен коридор към родилното, където чакаха акушерките. Саша пусна ръката на Чарли едва когато количката мина през вратата.

Закрачи напред-назад по коридора, като се ругаеше, че е измъчил толкова Чарли през последните няколко дни на кампанията. Алф беше прав: животът на едно дете е много по-важен от някакви си проклети избори.

Не беше сигурен колко време е минало, когато една сестра най-сетне излезе от родилното и му се усмихна топло.

— Поздравления, мистър Карпенко, имате момиче.

— А жена ми?

— Добре е. Уморена е и се нуждае от почивка, но след няколко минути ще можете да ги видите.

Саша я последва в стаята, където Чарли нежно държеше новороденото си дете. Сбръчканото мъничко създание се взираше в него със сините си очи. Саша прегърна Чарли, благодари на боговете за чудото и загледа дъщеря си, сякаш беше първото дете, раждано някога на този свят.

— Жалко, че не се случи седмица по-рано — рече Чарли.