Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Психея завъртя щеката между ръцете се, сякаш обмисляше този факт, който никога не биваше да се забравя.
— Тя е опасна и лукава. С нея трябва да се преговаря много внимателно.
— Значи е възможно да говоря с нея?
— Възможно е.
Умът на Съншайн запрепуска бясно при тази идея. Нима наистина можеше да има надежда за тях?
Талон въведе Ерос в склада и затвори вратата. Още преди няколко десетилетия Куин Пелтие беше поръчал да шумоизолират помещението, за да е сигурен, че в случай на нужда семейството му и доверените им приятели ще разполагат с безопасно място за уединение.
Първоначално помещението бе предвидено за място, където да държат някой от семейството, в случай че внезапно приеме меча форма, докато клубът е пълен с посетители, но през годините се бе превърнало в удобна стая за братята, където водеха нетърпеливи жени, изгаряни от желания, които не можеха да почакат.
Но това бе друга история.
Талон запали мъждивата лампа над главите им и се извърна към Ерос.
— Нуждая се от услуга.
— Услуга, как ли пък не! Не ти ли е известно, че трябва да изпепелявам всеки Нощен ловец, който се приближи до мен?
Талон го изгледа развеселено.
— Ще го запомня за следващия път, когато ми поискаш пари назаем за покер, без знанието на Психея.
Ерос се усмихна добродушно.
— Добре казано. Окей, какво искаш да направя?
Талон се поколеба. Мислено се помоли Ерос да му даде друг отговор, а не този, от който се боеше.
— Познаваш ли келтския бог Камул?
Ерос сви рамене.
— Бегло. Той се движи с Арес, Кел, Ара и всички онези богове на войната. Като бог на любовта и на сладострастието нямам навика да общувам с тях. Защо?
— Защото бях прокълнат от него и искам да знам дали има някакъв начин да разваля проклятието.
— Честно?
— Да.
— Най-вероятно не. Като правило боговете на войната не са от онези, които прощават. Дължи се на множество умствени и психически увреждания, характерни за тях. Но все пак зависи от това, какво си направил и в какво те е проклел той.
— Убих сина му и той ми забрани някога да обичам човешко същество. Ако обикна някого, той го убива.
— Ооо — въздъхна Ерос. — Съжалявам, човече, но при такова нещо не можеш да разчиташ на „вратичката“ за измъкване. Отмъщението е неделима част от същността на боговете на войната. Е, ако във вените ти тече божествена кръв, могат да се намерят средства и начини да се отмени проклятието. Тече ли?
— Не. Аз съм изцяло човек, поне по кръвно родство.
— Тогава си напълно прецакан.
Талон стисна зъби като чу истината, въпреки че не беше изненадан. До този миг не беше осъзнал, че е започнал да вижда някакво бъдеще за тях двамата със Съншайн. В едно далечно кътче на съзнанието си винаги бе тляла надежда.
Но напразно.
— Значи няма начин да задържа Съншайн.
Не се усети, че го е изрекъл на глас, докато Ерос не отбеляза:
— Ако я обичаш, тогава съм сигурен, че тя ще си плати за това.
Талон се стегна, за да се подготви за неизбежното. Самата мисъл за това, което трябваше да направи, късаше сърцето му. Идеше му да вие от болка. Но знаеше, че е длъжен да го направи.
— Добре тогава. Имам една последна молба.
Ерос го погледна разбиращо.
— Искаш да ви прострелям с оловна стрела, за да убия любовта ви.
Келтът кимна.
Ерос свали колието си с формата на лък със стрела, което носеше около врата си, и го уголеми. Когато се прицели в него, Талон улови ръката му.
— Все още не. Става ли? Просто искам да прекарам още малко време с нея. Можеш ли да почакаш до полунощ?
Ерос кимна, отново смали лъка до размерите на колие и потупа Талон по рамото.
— Любовта боли, човече. Повярвай ми, аз знам.
Талон си помисли за Психея и го жегна ревност.
— Да, но ти запази любовта си.
— Вярно е. В това отношение съм дяволски късметлия. — Ерос пристъпи от крак на крак, сякаш нещо го смущаваше. — Къде искаш да ви прострелям?
— На някое място, където няма да боли.
Богът на любовта завъртя очи.
— Клуб „Рънингуолф“ — рече сериозно Талон. — Ще я доведа там в полунощ.
Ерос кимна и отстъпи две крачки назад.
— Ще се видим в полунощ.
— Благодаря ти, Ерос. Задължен съм ти.
— Да, така е.
Келтският воин наклони глава в знак на взаимно разбиране. Сега бе задължен на Вейн и на Ерос. Ако продължаваше по този начин, щеше да изгуби много повече от душата си, преди всичко да приключи. Само се молеше накрая Съншайн да не изгубеше живота си.