Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Къде си?
— Връщам се от пресконференцията, на която ми беше наредено да присъствам.
— Е, поемай право към Сан Франциско.
— Защо?
— Открили са Мортън. Някой трябва да разпознае тялото.
— А дъщеря му?
— Тя е в център по токсикология.
— А бившата му съпруга? А…
— Евънс, възложено е на теб. Гледай да си уредиш пътуването по-бързо. Криминолозите бързат с аутопсията и го искат разпознат преди вечеря.
— Но…
— Вдигай си задника и заминавай. Не знам защо мрънкаш толкова. Вземи неговия самолет, за Бога. И без това напоследък го ползваш за свои нужди, ако е вярно това, което чувам. Сега, когато Мортън е мъртъв, по-добре внимавай. А, и още нещо. Понеже не си му роднина, ще им трябва втори човек да го разпознае.
— Ами, мога да взема Сара, секретарката му…
— Не. Дрейк иска да вземеш Тед Брадли.
— Защо?
— Откъде да знам, по дяволите? Брадли иска да отиде, Дрейк иска да му угоди — и толкова. Брадли сигурно си мисли, че там ще има хора от новините, с камери. Актьор е в края на краищата. И беше близък приятел на Джордж.
— Чак пък толкова.
— Беше на банкетната маса с вас.
— Но Сара би била…
— Евънс, кое по-точно не разбираш? Отиваш в Сан Франциско и взимаш Брадли с теб. Точка.
Евънс въздъхна.
— Къде е той?
— В Секвоя. Ще трябва да идеш да го вземеш.
— Секвоя?
— Националният парк. На път ти е.
— Но…
— Брадли вече е уведомен. Секретарката ми ще ти даде телефона на моргата в Сан Франциско. Чао, Евънс. Опитай се да не прецакаш поне това.
Щрак.
— Някакъв проблем ли? — попита Дженифър.
— Не. Но трябва да ида в Сан Франциско.
— Ще дойда с теб — каза тя. — Коя е Сара?
— Личната секретарка на Мортън.
— Виждала съм я на снимки — каза Дженифър. — Бива я.
— Къде си я виждала снимки?
— В едно списание. От тенис турнир. Тя се състезава или нещо такова, нали?
— Не знам.
— Щом си прекарвал толкова много време с Мортън, би трябвало да я познаваш добре.
— Не е точно така — каза той и вдигна рамене. — Прекарахме известно време заедно напоследък.
— Хм. — Тя го погледна развеселена. — Питър, това всъщност не ме засяга. Тя е много хубава. Напълно нормално е от твоя страна.
— Не, не — каза той и посегна към телефона. — Няма такова нещо. — И с надеждата да сложи край на този разговор, набра номера на полицейското управление в Бевърли Хилс и попита за инспектор Пери. Още не се бил върнал от съда. Евънс остави съобщение и затвори. Обърна се към Дженифър. — Какво става, когато издадат заповед за задържането ти?
— Това е от криминалното правораздаване — каза тя. — Не е по моята част. Съжалявам.
— И по моята не е.
— Някой се кани да те арестува ли?
— Надявам се да не се стигне дотам.
После се обади Лиза, приказливата секретарка на Хърб Лоуенстайн.
— Здрасти, Питър. Обаждам се да ти дам телефоните на господин Брадли и на моргата в Сан Франциско. Работят до осем. Ще стигнеш ли дотогава? Хърб иска да знае. Много е разстроен.
— От какво?
— Никога не съм го виждала такъв. Така де, поне през последните няколко седмици.
— Какво става?
— Мисля, че е разстроен заради Джордж. Такъв удар. А и Дрейк се е побъркал. Днес му звъня поне пет пъти. И мисля, че обсъждаха тебе.
— Мен ли?
— Да. — Лиза заговорнически сниши глас. — Хърб си затвори вратата, докато говореха, но аз… ами, подочух някои неща.
— Какви?
— Няма да казваш на никого.
— Няма.
— Искам да кажа, че аз не… просто си помислих, че би искал да знаеш.
— Права си, искам.
— Защото тук напоследък много се говори — каза тя, като сниши глас още повече — дали не трябва да напуснеш.
— Да напусна фирмата?
— Да, такова де, да те освободят. Реших, че би трябвало да знаеш.
— Така е. Благодаря ти. Кой го говори това?
— Ами, Хърб. И Дон Бландингс, както и двама от старшите партньори. Боб и Луиз. Защото по някаква причина Дрейк направо ти е бесен. А и заради някакъв човек, с когото си се бил сдушил, някой си Канър или Конър?
— Разбирам.
— Господин Дрейк е много разстроен заради господин Конър.
— И защо така?
— Казва, че бил шпионин. Че работел за индустрията. За замърсителите.
— Разбирам.
— Та както и да е, идеята е, че господин Дрейк е важен клиент, а ти си го вбесил. Въпреки това никога не биха посмели да те уволнят, ако Мортън беше жив. Само че той вече не е. А пък тебе те няма никакъв напоследък. И от полицията те търсят, което, трябва да ти кажа, не е хубаво. Изнервя всички. И те… ти каква работа имаш всъщност с този господин Конър?
— Дълга история.
— Питър. Аз ти казах каквото знаех. — Последното прозвуча нацупено. Стана му ясно, че трябва да й снесе нещо в замяна.