Следотърсачът [calibre]

В края на краищата не потърсиха метла или нещо друго. Риг събра ръце в шепи и я вдигна нагоре. Парам стъпи на рамото му, подпря се на стената и успя да стигне до ъгъла. Естествено, първо натисна не което трябва място. Нищо не се случи и Риг вече бе готов да се отчая, но тя предположи, че сигурно натиска мястото, откъдето се отваря. И разбира се, когато натисна силно в другия ъгъл – а той много добре разбра колко силно, защото краката º притиснаха рамото му – стената безшумно се плъзна обратно. По нищо не личеше, че не е съвсем като другите стени.

Тя слезе долу, целуна го по бузата и изчезна.

През цялото това време едва беше мярнал лицето º. Сребърната огледална светлина в тайния проход, трепкащите пламъчета на свещи в коридора... Риг дори не беше сигурен, че би я разпознал, ако я види посред бял ден. Но тя беше истинска, жива, и той най-сетне бе изпълнил заръката на Баща си – беше намерил своята сестра. И тя го очакваше. Бащата º бе казал, че той ще я освободи.

„Бащата е вярвал в мен.

Сега тя вярва в мен.

Не трябва да я разочаровам“.

Глава 18

Ровене в миналото

– Имаме деветнайсет кораба и само една планета – рече Рам.

– Това увеличава шансовете ни за успех деветнайсет пъти – заяви заменимият.

– Увеличава деветнайсет пъти и вероятността от ужасни обърквания между колониите, които са населени от съвсем еднакви хора – припомни му Рам. – Деветнайсет пъти по-голяма вероятност за смъртоносни съперничества, прелюбодейства и дори убийства. Постоянни сравнения с живота на хората, които имат същите имена, ДНК, дори и пръстови отпечатъци. А в края на краищата нашите деветнайсет кораба все пак ще населят само един свят.

– Нямаме подходящи планети за заселване на останалите кораби – напомни заменимият. – И имаме само един капитан.

– Едно от най-хубавите неща на заселването на човечеството на нови планети е, че ако една от тях бъде сполетяна от бедствие, то няма да засегне другата.

– Освен ако не избухне галактическото ядро – додаде услужливо заменимият.

– Да, тази възможност съществува, но в този случай не можем да направим много.

– И все пак... – настоя заменимият.

– Междувременно има и още една полза, на която бихме могли да наблегнем – продължи Рам. – Когато човечеството се развива на две планети и единайсет хиляди години във времето разделят едните от другите, които вече летят сред звездите, няма никакъв шанс за кръстосване. Истинска възможност, като на Галапагос, да се види накъде ще отведе генетичното развитие двата варианта на човечеството, развивали се в пълна изолация повече от четиристотин поколения.

– Технически само на този свят ще се сменят 447 поколения, ако използваме средно число от 25 години – уточни заменимият. – На Земята няма да е минало никакво време.

– Значи ние ще се развиваме генетично, а те – не – рече Рам. – Ние ще еволюираме, а те – не.