61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
Или да го застреля.
Платон пое ключа.
— А сега свали шубата си — рече той.
— Какво? — попита с недоумение Ричър.
— Свали шубата си.
— Защо?
— Ще спориш ли с мен?
Шест ръце върху спусъците на шест пистолета.
— Зададох ти въпрос — рече Ричър.
— Ние с теб ще се спуснем под земята.
— Защо аз?
— Защото вече си бил долу за разлика от нас. Ще бъдеш местният ни гид.
— Мога да сляза и с шубата си.
— Вярно. Но ти си с цивилни дрехи. Следователно не носиш колан с кобур. Шубата ти е закопчана поради студеното време. Следователно пистолетите ти се намират в страничните ѝ джобове. Аз съм умен. Следователно не желая да се озова в непозната обстановка с въоръжен противник.
— Аз противник ли съм?
— Аз съм умен — повтори Платон. — Длъжен съм да допусна, че всеки ми е противник.
— Студено е — промърмори Ричър.
— Гробът на дъщеря ти ще бъде по-студен — отвърна Платон.
Шест ръце върху спусъците на шест пистолета.
Ричър разкопча шубата, изхлузи я и я пусна на земята. Тя издаде дрънчащ звук. Револверите, кутията с патроните, джиесемът. Пластмаса, метал и картон. Трийсет и пет градуса под нулата. Вятър. Памучен пуловер. След броени секунди той започна да трепери много по-силно от пришълците.
Платон стоеше неподвижно. Скоро онзи с камиона щеше да се върне и да разкаже за размазания Форд. Не след дълго някой щеше да забележи полуразрушената къща. Не след дълго някой щеше да претърси и останалите. А мъжът пред него щеше да зададе един-два неудобни въпроса.
Време за действие.
— Добре, да вървим — рече той.
Четири без двайсет и седем сутринта.
Оставаха двайсет и две минути.
44
Насочиха се към каменната постройка. Странна процесия от седмина мъже, крачещи един след друг. Начело с Платон, който беше метър и петдесет, следван от почти двуметровия Ричър. Следваха ги петимата мексиканци, всичките с ръст някъде по средата между двете крайности. Шестият все още беше на безопасно разстояние в противоположния край на пистата, зает с претърсването на потрошената кола. Каменната сграда ги очакваше под разсеяната лунна светлина, тиха и равнодушна. Такава, каквато е била в продължение на петдесет дълги години. Облицовка, стръмен покрив, слепи прозорци, комини, мъх, вити каменни орнаменти.
Навесът, тежката стоманена врата.
Платон превъртя ключа в ключалката. Бравата остро изщрака. Той остана неподвижен. Ричър усети намека и завъртя ръчката надолу, под ъгъл от шейсет градуса. Точно премерено движение като на банков сейф. После дръпна вратата. Пантите изскърцаха. Ричър се изправи в процепа и бутна вратата докрай. Сякаш буташе повредена камионетка.
Платон протегна ръка, все така неподвижен. Човекът зад него отвори раницата му и извади електрическо фенерче. Положи го в разтворената длан на Платон като сестра, която подава инструментите на хирурга. Платон го включи, прехвърли го в другата си ръка и щракна с пръсти по посока на Ричър. Мъжът зад него бръкна в раницата на рамото му, измъкна фенерчето и му го подаде.
„Маглайт“ с четири батерии. Произведено в Онтарио, Калифорния. Златният стандарт за мобилна осветителна техника. Направено от изключително здрава сплав. Надеждно и практически неразрушимо. Ричър го включи. Лъчът заигра по дебелите бетонни стени.
Входното помещение изглеждаше точно така, както го беше оставил преди четири часа и половина в компанията на двама вече мъртви мъже. Началото на витата стълба, стърчащите от пода недовършени вентилационни тръби. Застоялият въздух, натежал от мириса на стари и отдавна забравени страхове.
— След теб, мистър Холанд — рече Платон.
Ричър остана леко разочарован. Беше лишен от шубата си, но ботите все още бяха на краката му. В съзнанието му беше просветнала идеята да пусне Платон пред себе си, а след трийсетина метра надолу по витата стълба да му откъсне главата с тежък ритник.
Но явно тази мисъл беше минала и през главата на Платон. Това човече наистина беше умно.
И така, Ричър потегли пръв. Тромаво, както преди. Големи подметки, тесни и резониращи метални стъпала. Свистенето на реактивните двигатели постепенно заглъхна. Мястото му заеха инструкциите на Платон, изречени на бърз испански:
— Чакаме завръщането на камиона за обезледяване, разгъваме оборудването и започваме презареждането. Отваряме останалите три врати на самолета и слагаме стълбите. Трябва да се изчисли времето за обезледяване, за да знаем кога да започнем. Един човек отива на пост на трийсетина метра в южна посока. Само от там можем да очакваме неприятности. Ротация на всеки двайсет минути. Или по-често, ако искате. Ваша работа. Искам постоянно наблюдение, а не замръзнали до смърт сътрудници.