61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
Ричър се отлепи от калника и зачака. Фаровете го осветиха и камионът се закова на място. За миг Ричър си представи как изглежда отстрани — с тъмни панталони, шапка в защитен цвят и бежова шуба. Стара, но без съмнение като онези, които носят магистралните патрули. На всичкото отгоре повреденият Форд беше спрял напряко на пистата, сякаш за да я блокира. Освен това никой освен силите на реда не караше такъв Форд без отличителни знаци. Но не се стигна до конфронтация. Явно момчетата от Рапид Сити бяха предупредени, че ще ги посрещне корумпирано ченге, защото след кратка пауза цистерната отново потегли, следвана на близко разстояние от камиона за обезледяване. Ричър вдигна ръка като за поздрав, но и като знак да спрат. Само минута по-късно седеше в топлата кабина и се носеше към далечния край на пистата и онова, което го чакаше там.
Три и двайсет и седем сутринта.
Оставаха двайсет и осем минути.
43
Боингът беше направил обратна маневра, рулирайки към двата реда къщички. Отблизо беше истински гигант. Огромна машина с височината на триетажна сграда и широко разперени криле. Отбила се за кратка почивка насред безбрежната пустош, заплашително надвиснала над близките постройки, ръмжаща и съскаща. Единственото живо присъствие сред безлюдната бяла пустиня. Двигателите ѝ свистяха на ниски обороти, червената сигнална светлина под корема ѝ продължаваше да мига, а предната ѝ врата зееше широко отворена. Вътрешността беше ярко осветена. От вратата беше спусната сгъваема бояджийска стълба, чиито алуминиеви крачета опираха в бетона. Редом с гигантската машина тя изглеждаше крехка и почти нематериална.
На земята бяха слезли седмина мъже. По-скоро шестима и едно малко момче. Това без съмнение беше Платон. Висок едва метър и петдесет, но изобщо не приличаше на малко момче. Притежаваше торс и мускули на възрастен мъж, стойка и походка на възрастен мъж, но в умален вид. Не беше джудже, не беше ненормален. Крайниците, шията и главата му бяха напълно пропорционални на тялото. Приличаше на защитник от Националната футболна лига, но умален с двайсет и пет процента. Един миниатюрен мъж, който излъчваше увереност и сила. Като някаква странна играчка.
Беше на видима възраст между четирийсет и петдесет години, облечен бе в черно пухено яке, черна вълнена шапка и черни ръкавици. Но въпреки това трепереше от студ. Шестимата му придружители бяха по-млади. Облечени също като него — черни пухени якета, вълнени шапки и ръкавици. Не бяха индианци, а латиноамериканци с нормален ръст и също трепереха от студ.
Цистерната направи широк кръг и спря под крилото на самолета. Камионът за обезледяване спря зад нея. Шофьорите слязоха. Не проявиха видима реакция към температурата. Бяха от Рапид Сити и знаеха какво е студ. Те също бяха облечени с пухени якета. Бели, средни на ръст, слаби и стройни. Закалени местни хора, отдавна свикнали с капризите на природата. Личеше си по жилестите им ръце и крака, по главите и телата. Най-много трийсетгодишни, въпреки че изглеждаха на четирийсет.
Платон се движеше в кордона на шестимата мъже. Без видима причина. Може би по навик, може би си придаваше важност. Всички бяха въоръжени с картечни пистолети „Хеклер & Кох“, модел МР5К, преметнати през раменете им на найлонови ремъци. С къси дула и приклади, черни и смъртоносни. Трийсет патрона в пълнителя. Стърчаха гордо над пухените якета. Прикладите надясно, цевите наляво. Това означаваше, че всичките седмина бяха десняци. И всичките имаха раници. Черен найлон, почти празни, с нещо дребно на дъното. Вероятно фенерчета, помисли си Ричър. А може би и резервни пълнители. Те никога не са излишни. При автоматична стрелба МР5К изпразваше един пълнител за по-малко от две секунди.
Другото им име беше портативни леки картечници. Най-добрият приятел на производителите на патрони.
Ричър слезе от кабината. Студеният вятър го подхвана. Момчетата от Рапид Сити продължаваха да не му обръщат внимание, но мексиканците здравата трепереха. Лицата им бяха замръзнали в учудени гримаси. Бяха излетели в топлата нощ, напълно съзнавайки, че отиват на студено. Но едно е да осъзнаваш смисъла на думата „студ“, а съвсем друго е да го изпиташ. Пистолетът на Платон леко подскачаше на гърдите му, тъй като цялото му тяло трепереше. Той непрекъснато крачеше напред-назад и потропваше, за да стопли краката си. Може би част от това поведение се дължеше на раздразнение. Личеше, че е ядосан. Чертите на мургавото му лице бяха свити в мрачна гримаса.