61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
Оставаха още сто метра. Това беше всичко. Още един, последен ъгъл.
Колата измина петдесет метра и спря, обърната към югоизточния ъгъл на пистата. Скоростите бяха блокирали. Или налягането на маслото, охладителната течност или Бог знае какво.
Ричър изскочи навън и се затича към ъгъла на пистата.
Подхвърли последната сигнална ракета и се дръпна назад.
Алените огньове в четирите края на пистата бяха далеч по-ярки от всичко наоколо. А отражението им в старателно подредените купчини изгребан сняг ги правеше двойно по-ярки. Би трябвало да се виждат ясно от кабината на боинга. А гледани отгоре, би трябвало да дават ясна представа за очертанията на пистата. Колата тъмнееше по средата, но съвсем в началото. Едва ли щеше да пречи повече от обикновена ограда.
Две минути и нещо.
Работата беше свършена. Всичко беше готово.
С изключение на факта, че самият Ричър се намираше на три километра от мястото, на което трябваше да бъде, а нощта беше прекалено студена за разходки. Но той беше сигурен, че няма да се стигне дотам. Беше сигурен, че ще си осигури превоз, стига да пожелае. Съвсем скоро.
Може би дори преди да замръзне. Което беше добре. С изключение на факта, че предвид информацията, с която разполагаше, най-вероятно щеше да стигне до каменната сграда малко след Платон. Което не беше добре. Ама никак. Безкрайно далеч от онова, което беше планирал.
Плановете отиват по дяволите в момента, в който проехти първият изстрел.
Той тръгна обратно към спрялата кола, облегна се на калника и вдигна глава към небето.
Оставаше му само да чака.
Минута по-късно зърна светлина на хоризонта. Звезди, които не бяха звезди. Тънки електрически иглички, които мигаха и се поклащаха на всички страни. Така правят прожекторите, монтирани на самолетните колесници. Тези се намираха на петнайсетина километра и бързо се приближаваха.
После видя още едни светлини на хоризонта. Всъщност малко под него. По-жълти и по-слаби, насочени към земята. Подскачаха по-силно, движеха се далеч по-бавно. Фарове. Два чифта автомобилни фарове, които пълзяха по завоите на тесния път. Скоростта им не надвишаваше петдесет километра в час, а разстоянието беше поне седем-осем километра.
Неговият превоз.
Недостатъчно близо.
Той остана неподвижен до колата. Чакаше и наблюдаваше.
Боингът пристигна пръв. Отначало малък и тих, после по-голям и по-шумен. Слизаше Хоризонтално, със спуснати задкрилки. Излъчваше топлина, реактивните двигатели оглушително ревяха, светлината на прожекторите стана ослепителна.
Носът му беше вирнат, колесникът беше спуснат. Задните колела висяха по-ниско от предните. Като ноктите на огромна хищна птица, която се готвеше да грабне повредената кола, както орелът грабва агне. Ричър инстинктивно приклекна. Машината прелетя на сантиметри от главата му. Огромна, готова всеки миг да докосне пистата. Оглушителният рев и ураганният вятър от преминаването ѝ почти го събориха на земята. Ричър се изправи и погледна след нея над покрива на колата. Самолетът се разклати и забави скоростта си. За момент сякаш увисна над пистата. Сто метра, после двеста, триста. След това решително стъпи на бетона с пронизителен вой на гумите, от които излетяха облачета черен пушек. Носът му зае Хоризонтално положение. Корпусът му се стрелна напред, бързо укротен от обратната тяга. Двигателите виеха на максимални обороти, скоростта видимо намаля.
Ричър отново се обърна на юг.
Автомобилите се приближаваха. Движеха се бавно и предпазливо по виещия се път, облян от бледите лъчи на луната. Бавно поради завоите, лошата настилка и заледените участъци. Но решително и неотстъпно. Един миниконвой с точно определена цел. Светлините на фаровете подскачаха наляво и надясно, нагоре и надолу. Първото превозно средство беше странно на вид, нещо като камион платформа. Непосредствено зад кабината му имаше голям барабан с навит дебел маркуч редом с помпа в стоманена рамка. Зад тях имаше втори барабан с подобен маркуч. Превозното средство отзад беше същото по тип и размери, но зад кабината му имаше голям бял резервоар.
Първият камион беше боядисан в цветовете на Шел Ойл Къмпани, а на предната му решетка личеше голям надпис „Исузу“.
В съзнанието на Ричър изплува съобщението от щатския бюлетин за произшествия през изминалото денонощие: Цистерна с помпа „Исузу“, модел Н, и камион за обезледяване са били откраднати от двама бивши служители на гражданското летище в околностите на Рапид Сити. Може би откраднати по заповед на Платон, за да зареди боинга си за обратния път.