61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
Момчетата от Рапид Сити не я разчетоха правилно.
Шофьорът на цистерната направи крачка напред, разпери ръце и игриво подхвърли:
— Ето ни и нас.
Съвсем излишно изявление. Платон вдигна глава да го погледне и хладно попита:
— Е, и?
— Ще ни трябват още пари.
Предварителен план. Очевидно обсъден с колегата му от другия камион. Най-вероятно в бара, на третата бира. А може би на четвъртата. Показваш наградата на някого, а после я прибираш. Достатъчен повод да поискаш още.
Безотказен похват.
— Колко още? — попита Платон на съвсем приличен английски, с лек акцент. Малко забавен и неясен поради студа и свистенето на реактивните двигатели.
Шофьорът на цистерната беше свикнал да говори на подобен звуков фон, защото беше работил на летище. Платон премина на испански, който беше достатъчно бавен поради студа и Ричър успя да го разбере.
— Знаете ли как се работи с тази техника?
— Мисля, че да — отговори четвъртият от кордона.
— Мислиш или можеш?
— Правил съм го преди време. Имам предвид зареждането с гориво. Обезледявал съм, но рядко. Не се е налагало. Но това не е кой знае колко трудна работа. Просто пръскаш крилата със спрей.
— Да или не? — пожела да узнае Платон.
— Да.
Платон се обърна към момчетата от Рапид Сити, вдигна пистолета и пусна един откос в гърдите им. Просто ей така. Без дори да си сваля ръкавицата. Автоматичен откос. Първо единия, после другия. Два къси откоса, без почти никаква пауза. Девет-десет патрона всеки. С невероятна скорост. Лаещ звук, ярки трийсетсантиметрови пламъци от дулото. Блестящите лъскави гилзи изтракаха на бетона. Двете жертви рухнаха, облени в кръвта от разкъсаните си тела и посипани с перушината на надупчените си якета. Първо единият, после другият. С кървави дупки в гърдите, големи колкото юмрук. Бяха мъртви още преди да докоснат бетона. Сърцата им бяха разкъсани. Превърнаха се в незначителна, парцалива купчинка.
Вятърът отнесе дима. Изстрелите заглъхнаха. Свистенето на реактивните двигатели се върна. Слабо, но стабилно.
Пилотът надникна през отворената врата на боинга на десетина метра над главите им.
Ричър беше впечатлен. Дълги редове, групирани с изключителна точност. Великолепен контрол на спусъка, без никакво помръдване на дулото. На всичкото отгоре и с ръкавици. Платон го беше правил и друг път. Без никакво съмнение.
Всички мълчаха.
Палецът на Платон помръдна и полуизпразненият пълнител изтрака на бетона. После вдигна ръка и зачака. Най-близкият до него мексиканец мина зад гърба му и измъкна нов пълнител от раницата. Платон го пое с длан, вкара го на мястото му и провери дали се е хванал добре. После се обърна към Ричър.
— Ти трябва да си началник Холанд.
— Да — кимна Ричър.
— Най-накрая се срещнахме.
— Да.
— Защо вратата не е отворена? Защо оборудването не е на място?
Ричър не отговори. Какво оборудване, по дяволите? — помисли си той.
— Нали знаеш, че дъщеря ти все още е под мой контрол?
— Къде е тя? — вдигна глава Ричър.
— Замина с останалите. Живее живота, за който е мечтала.
— Добре ли е?
— Засега. Но заплахата ми е в сила.
— Колата ми се повреди — рече Ричър. — Оборудването е в багажника.
— Къде е?
— На другия край на пистата.
Платон не реагира директно. Като опитен лидер. Няма смисъл да вдигаш шум за нещо, което не можеш да промениш. Обърна се към един от хората си и заповяда на испански:
— Вземи обезледяващия камион и иди да прибереш оборудването от багажника на началник Холанд.
Мъжът мълчаливо тръгна към камиона, а Платон отново се обърна към Ричър:
— Къде е ключът?
Ричър го извади от джоба на шубата. Платон напусна кордона. Ричър се поколеба между две възможни действия: да забие ключа в окото му или да го изпусне на земята и да го изчака да се наведе. А после да го довърши с мощен ъперкът в брадичката, който несъмнено щеше да скърши тънкото му вратле.
Не направи нито едното, нито другото. Зад гърба на Платон го дебнеха пет заредени картечни пистолета. За част от секундата във въздуха щяха да бръмнат минимум седемдесет и пет куршума. Повече от тях щяха да пропуснат мишената. Но не всички.
Камионът за обезледяване изскърца и потегли.
Платон пристъпи напред и темето му се оказа на височината на гръдната кост на Ричър. Брадичката му стигаше до колана. Дребно човече. Миниатюрно, но твърдо. Като някаква странна играчка. Ричър направи преоценка на ъперкъта. Идеята не беше добра. Почти невъзможно беше да замахне от толкова нисък ъгъл. По-добре да забие лакът вертикално в черепа му.