Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Времето беше се влошило рязко, откакто бяха се изкачили от мястото, където бе паркиран джипа, а изключителната враждебност на природните сили започна постепенно да заема мислите на Кристин и да изтласква страха към нейното подсъзнание. Вятърът духаше непрекъснато със скорост двадесет до тридесет мили в час, стигайки, от време на време, дори до петдесет. Фучейки, той прекосяваше планината с воя на банши25 и разклащаше огромните дървета. Снежинките вече не бяха големи и пухкави, а малки, носени с голяма сила от вятъра и трупани върху земята със смайваща скорост. По-рано, при изкачването си към хижата, те не бяха слагали маските за ски, но Чарли беше настоял да ги сложат при слизането надолу. Въпреки че Кристин отначало възразяваше, защото имаше чувството, че маската я задушава, после се радваше, че беше я поставила. Причина за това беше температурата. Тя бе паднала рязко й сега сигурно бе около нулата или дори още по-ниска, без да взима предвид допълнителното охлаждане от вятъра. Въпреки защитата на маската, ледените игли на вятъра все пак успяваха да бодат и вкочаняват лицето й. Без нея, Кристин сигурно щеше да получи измръзвания.
Докато стигнаха до джипа, дневната светлина отслабваше, като че ли светът се намираше в някакво гърне, върху което се спускаше гигантски капак. Около гумите на колата вече беше натрупал сняг, а ключалката бе полузамръзнала и се съпротивляваше, когато Чарли пъхаше ключа в нея.
Те натъпкаха раниците си догоре с консервени и други кутии с храна, херметично затворен кибрит, муниции за оръжията и други неща. Чарли наниза трите плътно навити на руло спални чувала на едно парче въже за простиране и завърза единия му край около талията си, така че да може да ги влачи след себе си. Те бяха леки, направени от студоустойчив винил, който се пързаляше добре върху снега и Чарли каза, че няма особено да го затруднят, Кристин носеше винтовката, която беше с ремък за през рамо, а Чарли носеше ловната пушка. Никой от двамата не можеше да вземе допълнително дори само още една-единствена вещ, без да бъде затиснат от товара, а в джипа все още оставаха неща за взимане.
— Ние ще се върнем за останалото — извика Чарли, за да бъде чут над воя на вятъра.
— Вече е почти тъмно — възрази Кристин, осъзнавайки колко лесно можеше да се загуби човек през нощта в една заслепяваща снежна буря.
— Утре — каза той. — Ще се върнем утре.
Тя кимна в знак на съгласие и Чарли заключи, джипа, въпреки че лошото време беше със сигурност достатъчна спирачка за крадците. Никой уважаващ себе си престъпник, свикнал на лесен живот от труда на другите, нямаше да излезе в такава нощ.
Те се насочиха обратно към хижата, движейки се със значително по-малка скорост, отколкото при спускането надолу. Забавянето им се дължеше на тежкия товар, който носеха, на вятъра, който ги блъскаше и на факта, че сега се изкачваха, а не слизаха. Ходенето със снегоходки беше изненадващо лесно… досега. Докато вървяха по своя път нагоре от първата поляна, бедрените мускули на Кристин започнаха да се напрягат, после и тези на прасците и тя знаеше, че на сутринта ще има силна мускулна треска.
Вятърът вдигаше снега от земята, обличаше се в кристални пелерини и мантии, които се развяваха и засукваха и образуваше вихрови фунии, които танцуваха в здрача. В бързо замиращата светлина, снежните дяволи изглеждаха като духове, като студени призраци, бродещи по самотните върхари на покрива на света.
Склонът изглеждаше по-стръмен, отколкото при първото му изкачване с Джоуи и кучето. Нейните снегоходки определено й се струваха два пъти по-големи, отколкото бяха тогава и… десет пъти по-тежки.
Мракът падна, докато бяха още в гората, преди дори да бяха достигнали горната поляна. Нямаше никаква опасност да се загубят, защото покритата със сняг земя притежаваше слаб естествен блясък, а ясната ивица на пътя изключваше възможността за погрешно отклонение от него през иначе гъстата гора.
Обаче през времето, докато стигнаха до горната поляна, яростта на бурята елиминира предимството на леката фосфоресценция на снега. Новият сняг падаше така интензивно и вятърът вдигаше такива гъсти облаци от стария, че, ако не бяха светлините на хижата, те щяха, без съмнение, да загубят ориентация и щеше да има сериозен риск да бродят безцелно назад-напред или да обикалят в кръг, докато паднат и умрат на четиристотин ярда от убежището. Слабата разсеяна кехлибарена светлина в прозорците на хижата беше един добре дошъл фар. — В случаите, когато носения от бурята сняг блокираше временно този фар, Кристин трябваше да се противопоставя на паниката, да спира и чака, докато не се появи отново целта, защото винаги, когато загубваше от погледа си светлината, най-много след две-три крачки се отклоняваше в погрешна посока. Въпреки че се придържаше близо до Чарли, тя често не можеше да го види. Видимостта се влошаваше, понякога, до не повече от два-три фута.
25
Дух, чийто вой предвещава смърт в дома (ирл., шотл.). — Б.пр.