Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
— Тежко. Общо взето е вдигнал ръце от строенето. Като че ли е изгубил цялата си енергия. Нищо не прави напоследък.
За Джак бе трудно да си представи Филип в такова състояние — винаги изглеждаше пълен с енергия и решимост.
— А с майсторите какво стана?
— Пръснаха се. Алфред сега живее в Шайринг, стои къщи.
— Кингсбридж трябва да е запустял.
— Запада. Става пак село, каквото си беше някога.
— Чудя се в какво е сбъркал Алфред — заразмишлява на глас Джак. — Онзи каменен свод изобщо не беше в първоначалните планове на Том. Но Алфред подсили контрафорсите, за да поемат тежестта, тъй че всичко би трябвало да е наред.
Новината го беше отрезвила и продължиха да яздят в мълчание. На около миля извън Сен Дени завързаха конете под сянката на един бряст и седнаха край зеленото жито до малко поточе, за да обядват. Джак удари глътка от виното и млясна шумно.
— Английското вино изобщо не може да се сравни с френското.
Отчупи от самуна хляб и го подаде на Алиена.
Тя развърза свенливо предницата на роклята си и поднесе зърното си на бебето. Улови погледа му и се изчерви. Покашля се и заговори, за да прикрие смущението си.
— Какво име би искал да му дадеш? — попита го притеснено. — Джак, може би?
— Не знам — отвърна той замислено. — Джак беше бащата, за когото така и не научих нищо. Може да е лош късмет, ако дадем на сина си същото име. Най-близкият човек, който ми е бил като баща, е Том Строителя.
— Би ли ти харесало да го наречем Том?
— Мисля, че да.
— Том беше толкова голям мъж. Какво би казал за Томи?
Джак кимна.
— Нека да е Томи.
Накърмил се до насита и в пълно неведение за важността на момента, Томи бе потънал в дълбок сън. Алиена го постави на земята със сгъната кърпа под главата му вместо възглавница. После погледна Джак. Чувстваше се неловко. Искаше й се да я люби точно тук и сега, на тревата, но беше сигурна, че ще се стъписа ако го помолеше. Затова само го гледаше и се надяваше.
— Ако ти кажа нещо — заговори той, — ще ми обещаеш ли, че няма да мислиш лошо за мен?
— Добре.
Погледна я смутено и каза:
— Откакто те видях, трудно мога да мисля за нещо друго, освен за голото тяло под роклята ти.
Тя се усмихна.
— Не мисля лошо за теб. Радвам се.
Загледа я жадно.
— Обичам, когато ме гледаш така — промълви тя.
Джак преглътна с пресъхнало гърло.
Тя протегна ръце и той се приближи и я прегърна.
Бяха минали почти две години от онзи единствен път, когато се бяха любили. В онова утро и двамата бяха опустошени от страст и угризение. Сега бяха само двама влюбени в зеленото поле. Алиена изведнъж се притесни. Щеше ли всичко да е наред? Ужасно щеше да е, ако след толкова време нещо се объркаше.
Легнаха един до друг на тревата и се целунаха. Тя затвори очи и въздъхна. Усети жадната му длан по тялото си, възбудата в слабините му. Целуна я по клепачите, после по връхчето на носа и прошепна:
— През цялото това време копнеех за теб, всеки ден.
Притисна го силно до себе си.
— Толкова се радвам, че те намерих.
Любиха се нежно и дълго под откритото небе, слънцето ги къпеше и потокът ромонеше до тях. А Томи спа през цялото време и се събуди чак когато всичко свърши.
Дървената статуя на дамата не беше плакала, откакто бе напуснал Испания. Джак не разбираше как действа и не му беше много ясно защо не плачеше извън родната си земя. Имаше обаче идея, че сълзите, които се появяваха на свечеряване, се причиняват от внезапното захлаждане на въздуха, а беше забелязал, че в земите на север залезите са по-плавни и подозираше, че проблемът е свързан с по-бавното настъпване на вечерта. Но все още държеше статуята. Беше доста обемиста, за да я носи навсякъде със себе си, но му беше спомен от Толедо и му напомняше за Рашид и — (макар да не го каза на Алиена) — за Айша също така. Но когато един каменоделец в Сен Дени поиска модел за статуя на Девата, Джак я донесе в ложата на зидарите и я остави там.
Абатството го беше наело да работи на подновяването на храма. Новият канцел, който така го беше смаял, не беше съвсем цял все още и трябваше да се довърши навреме за церемонията по освещаването на Еньовден. Но енергичният абат вече подготвяше пресъграждането на нефа в същия революционен стил и Джак бе нает за предварителната каменоделска работа.
Абатството му нае къща в селото и той се пренесе в нея с Алиена и Томи. През първата нощ в нея правиха любов няколко пъти. Животът им заедно като мъж и жена изглеждаше най-естественото нещо на света. След няколко дни Джак имаше чувството, че винаги са живели заедно. Никой не попита дали съюзът им е благословен от църквата.