Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Една от жените отпред хвърли дение, френското сребърно пени, в нозете на статуята. Джак замалко щеше да се разсмее на глас. Какъв смисъл имаше да се дават пари на парче дърво? Но суеверието до такава степен бе втълпено в душите им от Църквата, че инстинктивната им реакция пред нещо свято бе да дават пари и още няколко души сред тълпата последваха примера на жената.
Изобщо не беше си помислял, че играчката на Рашид може да носи пари. Всъщност, нямаше да може да носи пари на Джак — хората нямаше да ги дават, ако мислеха, че парите им ще идат в неговия джоб. Но можеше да донесе цяло състояние за всяка църква.
И щом осъзна това, Джак изведнъж разбра какво трябва да направи.
Идеята го порази мигновено и той заговори преди сам да е имал време да си представи всички последствия: думите заизлизаха от устата му едновременно с мислите.
— Плачещата Богородица не е мое, а Божие притежание — започна той. Тълпата затихна. Това бе проповедта, която очакваха. Зад гърба му епископите пееха в храма, но никой вече не се интересуваше от тях. — Стотици години тя вехнеше в земята на сарацините — продължи Джак. Представа си нямаше каква е историята на статуята, но това май беше без значение: самите свещеници не ровеха надълбоко за истината в разказите за чудеса и свети реликви. — Пропътувала е много мили, но пътуването й все още не е свършило. Крайната й цел е катедралната църква на Кингсбридж, Англия.
За миг улови погледа на Алиена. Беше го зяпнала с удивление. Едва устоя на изкушението да й намигне, за да разбере, че си го измисля в момента и продължи:
— Моята свята мисия е да я занеса до Кингсбридж. Там тя ще намери покой. Там тя ще почива в блажен мир. — Докато гледаше Алиена, споходи го последното, най-гениалното вдъхновение и Джак изрече: — Избран съм за майстор строител на новия храм на Кингсбридж.
Алиена ахна. Джак извърна очи от нея.
— Плачещата Мадона повели да се издигне нов, още по-славен храм за нея в Кингсбридж и с нейна помощ аз ще сътворя олтар за нея, също толкова красив като новия канцел, който бе построен тук за светите мощи на Сен Дени.
Погледна надолу и монетите по земята му дадоха идея за финалния щрих.
— Вашите петаци ще се използват за новия храм — извика Джак. — Светата Майка дава своя благослов на всеки мъж, жена и дете, които поднесат дар, за да й помогнат да съгради новия си дом.
Последва миг тишина. След това слушателите му започнаха да хвърлят петаци в подножието на статуята. Всеки извикваше нещо, докато поднасяше дара си. Някои изричаха „Алилуя“ и „Слава на Господа“, други молеха за благословия или за някое лично благодеяние: „Нека Робер оздравее“ или „Помогни на Ан да зачене“, или „Дай ни добра жътва“. Джак се взираше в лицата им: бяха възбудени, въодушевени, щастливи. Бутаха се напред, блъскаха се един друг в нетърпението си да дадат своите петаци на Плачещата Мадона. Загледа се надолу онемял от почуда, докато парите се трупаха като снежна пряспа в краката му.
Плачещата Мадона имаше същото чудодейно въздействие във всяко градче и село по пътя до Шербург. Докато вървяха в процесия по главната улица, се трупаше тълпа. После, след като спираха пред църквата, за да има време цялото население да се събере, внасяха статуята в прохладното здание и тя заплакваше, при което хората се избиваха да дават пари за строежа на катедралата Кингсбридж.
Замалко щяха да я изгубят, още в самото начало. Епископите и архиепископите огледаха статуята грижливо и се произнесоха, че тя наистина е чудотворна, а абат Сюжер поиска да я задържи за Сен Дени. Беше предложил на Джак фунт, после десет фунта, а накрая — петдесет фунта. След като разбра, че Джак не се интересува от парите, заплаши да отнеме статуята насила. Но архиепископът на Кентърбъри Теобалд му попречи. Теобалд също видя потенциала на статуята да носи пари и пожела тя да отиде в Кингсбридж, който беше в архидиоцеза му. Сюжер я отстъпи с неохота и свадливо изрази съмненията си в истинността на чудото.
Джак беше казал на майсторите в Сен Дени, че е готов да наеме всеки от тях, който прояви желание да го последва до Кингсбридж. Това също предизвика недоволството на Сюжер. Повечето от тях всъщност предпочетоха да си останат, на принципа, че врабче в ръката струва повече от фазан в гората. Но между тях имаше и неколцина англичани, които можеше да се изкушат да се върнат. А другите щяха да разпространят новината, защото дълг на всеки зидар бе да извести събратята си за нови строежи. След няколко седмици майстори от целия християнски свят щяха да започнат да се стичат в Кингсбридж, също както Джак бе обиколил шест-седем строежа през последните две години. Алиена го попита какво ще прави, ако Кингсбридж не поиска да го вземе за майстор строител. Джак нямаше представа. Щеше да направи заявлението си на място и според обстоятелствата, и нямаше никакви извънредни планове в случай, че нещо се обърка.