Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
Тя веднага извика Джаки и й посочи стикера:
— Има велосипед! Виждала съм го да го кара. И след като колелото му не е в гаража, може да е отишъл с него до града. Тъкмо няма да хаби бензин.
— Може би — замисли се Джаки. — Обаче няма да е зле да проверим къщата. Току-виж се подхлъзнал в банята и си счупил врата.
— Това означава ли, че трябва да го гледаме гол?
— Кой ти е казал, че полицейската работа е приятна? — засмя се Джаки. — Хайде!
Къщата бе заключена, ала в градчетата, където голяма част от обитателите си идват само за няколко месеца в годината, полицията знае как да си осигури достъп. Двете провериха обичайните скривалища за резервния ключ. Джаки го откри — висеше на кукичка зад един от кухненските кепенци. С него отключиха задната врата.
— Пастор Когинс? — извика Линда през отворената врата. — Полиция, пастор Когинс, тук ли сте?
Никакъв отговор. Влязоха. Приземният етаж бе чист и подреден, ала въпреки това изпълваше Линда с някакво неприятно чувство. Опита се да се успокои с мисълта, че все пак се намира в чужда къща. В дома на божи служител, при това неканена.
Джаки се качи на горния етаж.
— Пастор Когинс? Полиция. Ако сте тук, обадете се!
Линда застана в подножието на стълбите и погледна нагоре. Нещо тук определено не беше наред. Изведнъж се замисли за Джанин — как се гърчеше в плен на пристъпа. Това също не бе в реда на нещата. Незнайно защо й хрумна, че ако в този момент Джанел се озове тук, отново ще получи пристъп. Да, и ще започне да дърдори странни неща. Може би за Хелоуин и Страшната тиква…
Стълбището си бе съвсем обикновено, обаче нещо я възпираше да се качи. Искаше й се Джаки да каже, че на горния етаж няма никого, за да могат да продължат към сградата на радиостанцията. Обаче не стана така. Партньорката й я извика и Линда нямаше друг избор, освен да се присъедини към нея на горния етаж.
6.
Линда стоеше насред спалнята на свещеника. На едната стена висеше простичък дървен кръст, а на другата — плочка с надпис: „ТОЙ СЕ ГРИЖИ ЗА ВРАБЧЕТО“. Кувертюрата на леглото бе обърната. По чаршафа под нея се виждаха капки кръв.
— И това тук… — промълви Джаки. — Ела при мен.
Макар и неохотно, Линда се подчини. Върху полирания паркет на пода между леглото и стената се виждаше въже с множество възли по него. Възлите бяха окървавени.
— Сякаш някой го е пребил… — каза мрачно Джаки. — До такава степен, че да го нокаутира… После са го положили върху… — Тя изгледа другата жена. — Какво има?
— Май не си израснала в религиозно семейство — отбеляза Линда.
— Напротив. Почитахме Светата троица — Дядо Коледа, Великденското зайче и Феята на зъбчетата. Ами ти?
— Традиционна баптистка съм, но съм чувала за подобни неща. Мисля, че се е самобичувал.
— Отврат! Хората го правят заради греховете си, нали?
— Да. И като се замисля, бичуването напълно се връзва със стила му.
— Значи това тук си е в реда на нещата. Доколкото може да е. Отиди в тоалетната и провери казанчето.
Линда не помръдна. Възлестото въже не беше приятна гледка, ала излъчването на пустеещата къща бе далеч по-потискащо.
— Хайде. Нищо няма да те ухапе и се обзалагам на долар срещу десет цента, че си виждала и по-гадни работи.
Линда влезе в тоалетната. Върху казанчето бяха оставени два списания. Едното бе религиозно — „Небесен трон“. Другото се казваше „Млади ориенталски цепки“. Полицайката се съмняваше, че го продават в книжарниците с богословска литература.
— Е? — подвикна й Джаки. — Ясна ли е вече картинката? Седи си значи на тоалетната чиния, пипа си трюфела…
— Пипа си трюфела? — изкикоти се Линда въпреки сковалото я напрежение. Или може би тъкмо заради него.
— Така казваше майка ми — поясни Джаки. — А щом приключи, си удря един гъзобой, за да изкупи греховете си, след което си ляга и потъва в щастливи азиатски мокри сънища. Тази сутрин е станал освежен и пречистен от греховни желания, свършил си е набожните обязаности и е тръгнал към града с велосипеда си. Не се ли връзва?
Връзваше се. Само не обясняваше защо продължаваше да има усещането, че нещо в тази къща не е наред.
— Хайде да проверим сградата на радиото — предложи Линда. — После ще отидем в града и ще пием кафе. Аз черпя.