Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
Норман Дрейк заглъхна и на негово място се появи някакъв сребролюбив дявол с мазен гласец, който предлагаше цялата Библия на дивиди и обясняваше как прекрасната новина била, че можело да се плати за нея на месечни вноски и да се върне комплектът, ако клиентът случайно не останел доволен от него като свиня в кочина. Двете жени пристъпиха към прозореца на студиото и надзърнаха вътре. Нито Норман Дрейк, нито сребролюбивият дявол бяха там, ала щом рекламата свърши и водещият обяви поредната песен-възхвала към Бога, зелената лампичка грейна в червено, а червената — в зелено. Щом музиката започна, друга червена лампичка светна в зелено.
— На запис е! — възкликна Джаки. — Цялото това нещо е на запис!
— Тогава защо ми се струва, че тук има някой? И не ми казвай, че ти не го усещаш!
Да, така беше, Джаки също го усещаше.
— Всичко това… много е странно. Водещият съобщава дори точното време. Сигурно тази апаратура струва цяло състояние! Като си говорим за духа в машината, докога според теб ще плямпа това чудо?
— Вероятно докато генераторът спре. — Линда забеляза друга затворена врата и я отвори с крак, също както бе сторила партньорката й… Само че за разлика от нея, преди това извади пистолета си. И макар че не бе освободила предпазителя и дулото на оръжието сочеше надолу, това я накара да се почувства по-добре.
Оказа се тоалетна, при това празна. На стената висеше картина, изобразяваща един Исус с доста арийски вид.
— Не съм религиозна — сподели Джаки, — така че би ли ми обяснила защо някой би искал Исус да го гледа, докато сере?
Линда поклати глава.
— Да се махаме оттук, преди да съм психясала напълно — предложи тя. — Това място е досущ като онзи кораб-призрак „Мария Селесте“.
Джаки се озърна нервно наоколо.
— Да, наистина си е зловещичко, спор няма. — И тя внезапно повиши глас, надавайки дрезгав вик, при което Линда подскочи. Прииска й се да каже на Джаки да не вика така. Някой можеше да ги чуе и да дойде насам. Или нещо. — Ехо? Има ли някой? Последен шанс!
Нищо. Никой.
Щом излязоха навън, Линда си пое дълбоко дъх.
— Когато бях тийнейджърка, отидохме с едни приятели в Бар Харбър, където си направихме пикник покрай пътя, насред живописния пейзаж. Бяхме пет-шест човека. Времето беше ясно и можеше да видиш чак Ирландия. Когато приключихме с хапването, казах, че искам да направя снимка. Приятелите ми не спираха да се лигавят и да се закачат, а междувременно аз се опитвах да хвана всичките в кадър. Тогава едно момиче — Арабела, най-добрата ми приятелка по онова време — изведнъж прекрати опитите да вдигне полата на съседката си и ми изкрещя: „Спри веднага, Линда! Спри!“ Аз спрях и се обърнах. И знаеш ли какво видях?
Джаки поклати глава.
— Атлантическия океан. Неусетно бях отстъпила назад чак до ръба на скалата. Естествено, имаше предупредителна табела, но никакъв парапет или нещо подобно… Само още една стъпка и щях да полетя в бездната. Разказвам ти всичко това, защото сега се чувствам по същия начин, както се почувствах тогава.
— Лин, вътре няма никого…
— Не съм убедена. Както и ти.
— Да, имах някакво странно усещане… Но нали проверихме всички помещения…
— Без студиото. Освен това звукът на телевизора и музиката бяха твърде силни. Според теб това нормално ли е?
— Откъде да знам кое е нормално за религиозните фанатици? — разпери ръце Джаки. — Може би очакват Апокалипсиса. Искаш ли да проверим съседната постройка с генератора?
— Никак даже — отвърна Линда и другата жена се засмя.
— Добре. Значи ще докладваме, че не сме намерили и следа от преподобния, така ли?
— Точно така.
— Тогава да потегляме към града. Кафето ни чака.
Преди да седне до Джаки, Линда хвърли още един поглед към сградата на радиото, откъдето продължаваше да ехти музика. Не се чуваха никакви други звуци, дори птиците сякаш бяха занемели, и тя се зачуди дали не се бяха самоубили в стената на Купола… После обаче отхвърли тази мисъл. Макар че знаеше ли човек…
Джаки посочи към микрофона на таблото.
— Искаш ли да им извикам през високоговорителя? Да кажа, че ако някой се крие вътре, най-добре да не се мотае, ами моментално да хукне към града? Защото — току-що ми хрумна — не е изключено да са се уплашили от нас…
— Искам само да се разкараме колкото се може по-бързо оттук — каза партньорката й.