Невиждани академици

- Добре казано, - забеляза жената с макароните - Че по тези места са се навъдили страшно много такива, които и пръста няма да си помръднат.

- Хубаво, ама какво ще кажете за хората, които са, примерно, слепи? - обади се от отсрешните седалки мъжът с твърдо свареното яйце.

- Знам аз един сляп тип в Сто Лат, който държи бар, - заразправя един възрастен мъж - Знае къде стои всичко и като оставиш парите си на бара, той разбира дали са точни само по слух. И всичко му излиза точно. Да се неначуди човек, чува той фалшива шестпенсовка през половината шумен бар.

- Не мисля, че това трябва да се има предвид в абсолютен смисъл, - каза Лут - Мисля, че Милейди имаше предвид, че трябва да направиш най-доброто от това, с което разполагаш.

- Като слушам, на разумна дама ми прилича, - отбеляза мъжът, който нямаше нищо против джуджетата.

- Тя е вампир, - заяде се Гленда.

- Нямам нищо против вампирите, стига да си гледат тяхната работа и да не ни се бъркат, - каза жената с макароните, в момента заета с лизане на нещо отблъскващо розово - Имаме една на нашта улица, работи в кошер-кланицата, е, та тя е любезна колкото си искате.

- Аз мисля, че не става дума за това, какво излиза накрая, - обади се джуджето - А за това, какво излиза в сравнение с това, с което си започнал.

Гленда се отпусна усмихната, а опити за философстване заскачаха от седалка на седалка. Тя не беше съвсем сигурна относно всичко това, но Лут вече не изглеждаше толкова окаян, а останалине се държаха с него като с един от тях.

Пред тях в далечината изникнаха бледи светлинки. Гленда стана и отиде напред при водача.

- Близо ли сме вече?

- След около пет минути, - отговори той.

- Извинявайте за онези глупости с оловната тръба, - каза тя.

- А, нищо не се е случило, - ободри я кочияшът - От мен да знаете, какво ли не се случва на нощния рейс. Поне никой не повърна. Доста интересен момък е този вашият.

- И представа си нямате колко интересен, - ухили се Гленда.

- Разбира се, това което той каза е, че трябва да правиш каквото правиш колкото се може по-добре, - добави водачът - И на колкото повече от добрето си способен, толкова повече трябва да го правиш. Това е то.

Гленда кимна. Май наистина то беше това.

- Веднага ли тръгвате наобратно? - попита тя.

- Не. Аз с конете спирам тук и обратния курс ще го караме чак сутринта, - той й хвърли киселия поглед на човек, който е чул какво ли не, и, колкото и да е чудно, също така е видял какво ли не, нищо, че за тези зад гърба му си въобразяват, че той е само чифт очи гледащи напред по пътя - Тази нейната целувка беше страхотия. Та слушайте какво ще ви кажа, омнибусът ще е в двора, а там има колкото щете сено, така че ако някой иска малко да подремне, аз няма как да разбера, нали така? А в шест часа потегляме със свежи коне, - той се ухили виждайки изражението й - Нали ви казвам, всякакви ги има на късните нощни рейсове: дечурлига бягащи от вкъщи, жени бягащи от мъжете си, мъже бягащи от мъжете на други жени. Това е омнибус, което си значи „за всякакви”, и да пукна ако на този омнибус не съм видял наистина всякакви, та затова, виждате ли, си нося и брадвата. Но ако ме питате мене, в живота не може да има само брадва, - той повиши глас - Пристигнахме в Сто Лат, народе! За обратно тръгваме в шест часа нула-нула, - той намигна на Гленда - И ако тогава не сте тук, тръгвам без вас. Искаш ли да хванеш омнибус, хващай го по разписание.