Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
А оставаше и дребната работа да отмъсти на Лундквист, Гас Уайт и другите, които бяха включени в заговора да го изместят от първото място в стотния випуск. Да…
— Съмва се. Трябва Да тръгваш — прошепна тя.
— Ти също… — Прегърнаха се силно за последно, после той се заоблича с бързи, привични движения — нещо, което беше усвоил през трите години, прекарани в Академията.
— Стрелолиста… можеш ли да го подготвиш сам?
— Да, не се тревожи — промърмори той, наслаждавайки се за един последен кратък момент на нейната намазана с масло кожа, на меката й коса и топлината на тялото й, когато тя придърпа главата му между бузата и рамото си. После той се отдръпна, свали ръцете й от врата си, открадна една последна бърза целувка и я отблъсна от себе си. — Хайде, тръгвай.
Клиъруотър поклати глава.
— Не. Ще съм в по-голяма безопасност, ако ти тръгнеш пръв. След като заминеш, никой няма да ме види.
Стив беше любопитен да разбере какво иска да му каже, но не беше време за неудобни въпроси. Той погледна навън. Нищо не се движеше. Беше съвсем тихо. Той погледна към Клиъруотър и я видя да бърка в кожената си дреха.
— Дадоха ми нещо, което е твое… — Тя извади верижката със знака. — Мога ли да го задържа?
— Разбира се. Ето… нека ти го сложа. — Той взе знака и й го показа. — Виждаш ли тези знаци? Този тук е моето име: Стивън Рузвелт Брикман.
— Това е добре — каза Клиъруотър. — Това означава, че част от теб ще бъде винаги с мен. — Тя отметна дългата си коса през рамо и наклони глава в нещо като церемониален жест.
Стив сложи верижката на тънката й шия, нагласи знака така, че да е в трапчинката между гърдите й, приглади косата й и взе лицето й в ръцете си.
— Ще се върна. Не знам кога и как, но ще намеря начин. Обещавам ти. — И наистина смяташе да се върне. — Мисли за мен.
— Винаги — прошепна Клиъруотър. Едната половинка от нея не можеше да понесе мисълта, че той си отива; другата, по-разумната, не вярваше, че отново ще го види; знаеше, че е по-добре да изличи от съзнанието си случилото се, да го изтрие от ума си. Невъзможно…
— Чао — каза Стив, използвайки една от мютските думи за „довиждане“. — „Хайде, Брикман — подкани се той. — Тръгвай! Хващай пътя!“ Мушна се под завесата и се обърна да вземе тоягата си, която беше оставил до колибата. С крайчеца на окото си видя нещо подпряно до левия кол с главата. Погледна го, след това се пресегна и го пипна внимателно, сякаш се страхуваше, че може да изчезне. Беше неговата въздушна пушка! Онази, която Кадилак беше свалил от скайхока! Той я сграбчи, зарадван от твърдото, студено усещане от барабаните, после избърса с ръкав тънкия слой кондензирала влага и бързо провери съдържанието на магазина. Само три тройни залпа. Мамка му… все пак бе по-добро от нищо. Погледна датчика за налягане на въздуха. Повече от достатъчно. Помисли си дали да не се върне да й благодари, после реши, че не е необходимо. Ако искаше благодарности, тя щеше да внесе пушката вътре. Стив се накани да се изправи, после под въздействие на неочакван импулс спря, взе една сламена рогозка и уви пушката. Доволен, че е сигурно скрита, Стив се изправи с рогозката под мишница, преметна тоягата на рамо и закрачи към скалата с отвесния склон, без да се обръща.
В колибата Клиъруотър хапеше устни в опит да спре горчивите сълзи, които се събираха в очите й. Опипа знака и си помисли за твърде краткото време, което беше прекарала в ръцете на облачния воин, после с въздишка се облече. Излезе и с облекчение видя, че на източната порта светлината вече мъжделее. Стив скоро щеше да полети към зората.
Мина през спящото селище до колибата на Мистър Сноу, свали рогозката за приказване, която беше взела със себе си, уви се топло в нощната си кожа и клекна да чака пристигането на двамата летописци. Опита се да не мисли за Кадилак, но силата в нея, която я беше направила повелител, я отправи мислено към скалата с отвесния склон. И там тя закръжи като ширококрила птица. Под себе си видя стрелолиста и по-нататък любимия си облачен воин да отива към него.
Но чакай! Какво беше това?
Затворила очи, Клиъруотър вдигна глава от обвиващите я кожи, ноздрите й се разшириха като на бързокрака, усетила опасност.