Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Да ти дам един урок. Който се надявам да не е напразен, защото тичането оттук до селището сигурно ще ме убие.
Клиъруотър видя малкия квадратен пакет от сгънати червени листа да лежи на рогозката за приказване пред колибата й, внесе го вътре, отвори го и намери кесията. С ловджийския си нож преряза възела и надзърна вътре. Миризмата на мухъл й подсказа, че съдържа дрийм кап. Тя извади верижката, разгледа знака с писмената на подземните хора и позна, че това е нещо, взето от Стив. И когато го допря до челото си, веднага разбра кой го изпраща и какво се иска да направи. Сърцето й трепна и замря при мисълта да отиде при облачния воин и от страх от онова, което можеше да се случи, ако ги намереха заедно. Тя знаеше, че Мистър Сноу няма да иска от нея да приеме риска за смърт и безчестие, ако това не е необходимо. Знаеше също, че ако направи онова, което се иска от нея, без знанието на останалата част от племето, облачният воин ще замине и ще я остави да се изправи пред Кадилак, смазана от срамното разбиране, че го е предала. И това би било също като смърт. Но тя беше дете на Плейнфолк, на племето М’Кол, от кръвната линия на Ши-Карго. И както Мистър Сноу беше казал на Стив, М’Колите имаха смелост да приемат съдбата си.
Дет-Уиш се върна в селището, докато Клиъруотър приготвяше вечерята, която щеше да сподели с племенните си сестри. Те не знаеха, че храната в техните блюда съдържа обилна доза дрийм кап. Сготвен с храната, той действаше като силно успокоително — и след един час двете спяха дълбоко.
Сигурна, че никоя няма да се събуди, Клиъруотър отиде при планинския вир, където нейните племенни сестри бяха осигурили на Дет-Уиш весела комбинация от секс и хигиена, и старателно изми новоизрисуваното си тяло. После се върна при колибата, коленичи пред нея на рогозките и запя, докато заплиташе свежи цветя в косата си и втриваше ароматно масло в ръцете, гърдите, корема и бедрата. В песента се разказваше за вълчица, която лежи с млад любим воин по време на Новата земя, та да му дари свобода в Лятната зора, за да падне под ножовете на вражеско племе. Тъжно, изпълнено с желание оплакване, от което очите й се напълниха със сълзи.
През нощта преди Кадилак и Мистър Сноу да се върнат Стив се размърда сънено и откри Клиъруотър притисната до него под вълчите кожи. Когато отвори широко очи, тя сложи предупредително пръст върху устните му и го прегърна. Допирът на устните й до неговите, електрическият ток, който премина през него, когато гъвкавото й тяло се притисна до неговото, замъглиха разума му. Беше невероятно. Извънземно. Слагането на бомбата в цевта с Лундквист не можеше да се сравнява с това. Стив можеше да не знае какво означава думата любов, но знаеше как се чувства. Тя направи сърцето му да трепти; направи го да чувства, че се задушава от истинска радост. Всичко беше истинско; това ставаше; тя беше тук; гъвкава, пламенна, трептяща, чувствена, искаща още и в същото време изглеждаше напълно нереална.
Докато лежаха заедно в тъмнината, нежно прегърнати, правенето на любов приличаше на сън, далеч от потното блъскане на потъмнели мускулести крайници, от механичното мушкане и вадене, от чувството на отделяне, което съпровождаше предишните му сексуални срещи. Те се носеха високо на вълната на емоцията, пренесени на друга планета, в друго измерение без време, отвъд границите на физическата реалност.
„Това не е реалност — мислеше Стив. — Това е плод на въображението ми.“ Но не. Когато при първата сива светлина на зората се събуди, той намери Клиъруотър свита сънено до него, краката й бяха преплетени с неговите. Трябваха му няколко секунди да събере мислите си, после реалността на ситуацията го удари между очите като ковашки чук.
Кристофър Кълъмбъс!… Извършеното от тях беше върхът на глупостта: ако бъдеше открито, то щеше да разруши грижливо изградените отношения, да демонстрира пълното му незачитане на социалните ценности на племето… и да донесе смърт и на двамата.
Клиъруотър също беше изпълнена със съжаление. Не за онова, което бяха направили, а защото нейното желание за Стив беше застрашило живота му. Тя взе лицето му в ръцете си и му каза, че има само един изход от кашата, която бяха забъркали. Че той трябва да избяга с построения от него стрелолист.
Стив я прегърна.
— Няма да тръгна, ако не дойдеш с мен.
Клиъруотър сложи ръцете си на гърдите му.