Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Това е лудост. На стрелолиста няма място за мен!
Стив знаеше, че е права. Нямаше начин „Блу-Бърд“ да носи и двамата. Площта на крилото, ограничена поради малкото спасен плат, просто нямаше достатъчно подемна сила. Единствената алтернатива беше самоубийствена, но той отхвърли всички мисли за неуспех и я стисна здраво в ръцете си.
— Тогава… ще тръгнем пеша.
Клиъруотър тъжно поклати глава, очите й се напълниха със сълзи.
— О, златен мой… мисли с главата си, не със сърцето. Ти искаш невъзможното! Къде можем да избягаме? Погледни ме! Аз съм мют!
Стив прекара ръце по ръцете й.
— Не си! Ти не си като другите!
— Да, зная, кожата ми е като твоята, но твоите хора никога няма да ме приемат. И дори да ме приемат, аз не бих могла да живея в твоя тъмен свят под пустинята.
— Той не е тъмен! Там няма нощ! Дори в най-дълбокото място светлината е така ярка, както когато слънцето е над главата ти в небето! Там няма дъжд. Хиляди от нас са прекарали целия си живот под земята. Щастливи — добави той, макар и не напълно уверен.
— Дори един ден не бих могла да живея във вашите ярки дупки — прошепна Клиъруотър. — Това ли искаш да ми направиш… да ме заведеш долу и там да умра?
— Не, не — промърмори Стив и затърси по-практичен изход от затруднението; по-убедителен аргумент.
Клиъруотър го погали по бузата.
— Дори ако се съглася да дойда с теб, и двамата сме обречени. Ти няма да можеш да избягаш от мечките. Те ще ни гонят неуморно ден и нощ дори докато спят.
Стив знаеше, че тя говори за способността на мютите да тичат, без да спират, по двадесет и четири часа и повече и да спят на крака, както птиците спят в полет. Неочаквано му дойде блестяща идея.
— А какво ще кажеш за твоята магия? Ти направи онзи камък да лети, нали? Можеш да я използваш да се защитим!
Клиъруотър поклати глава.
— Не. Това е много опасно. Аз не мога да се сравнявам с Мистър Сноу.
Стив я погледна изненадано и се намръщи.
Клиъруотър изглеждаше също толкова изненадана.
— Когато говори за пророчеството за Талисмана той не ти ли каза, че е повелител?
— Не — отговори Стив.
— Има девет големи кръга на сили — обясни Клиъруотър. — Аз съм достигнала едва до първите два. Мистър Сноу владее абсолютно първите седем.
— А другите два?
— Само Талисмана е достатъчно силен да владее деветте — отговори Клиъруотър. — Но никой измежду Плейнфолк няма силата на Мистър Сноу. Седмият кръг се нарича Сторм-Брингър[32]. Ти не беше ли на желязната змия, когато той я заслепи с мъгла, а след това докара светкавици, гръмотевици и порой върху нея?
— Да не искаш да кажеш, че… — Стив я гледаше смаяно и невярващо. — Че той го е направил? Мистър Сноу… е направил онова наводнение? Което почти унищожи ешелона?
— Да.
Стив се опита да се справи с това ново откровение. Макар че беше невероятно, той не се съмняваше нито в една дума от него. Представи си падането на камъка от небето и след това набитите на колове глави на Фазети и Нейлър пред нейната колиба в гората.
— А ти какво направи?
Клиъруотър погледна сините му очи и прочете въпроса в ума му.
— Направих онова, което трябваше да се направи. И те спасих от чука на Мотор-Хед. — Тя притисна устните си до неговите, когато той се накани да отговори, след това хвана ръцете му и започна да ги целува нежно. — Ти трябва да бягаш! Умолявам те… тръгвай веднага! Не чакай Кадилак и Мистър Сноу да се върнат!
Стив никога не бягаше от трудностите, но този път знаеше, че това е най-умното, което може да направи. Нямаше начин да може да скрие какво се беше случило — особено от Мистър Сноу, който се беше оказал експерт в проникването през слоевете на измама, които в миналото толкова добре бяха крили истинските намерения на Стив. Трябваше да тръгва. Не само за да защити Клиъруотър и себе си, но и заради Федерацията. Трябваше да намери начин да разкаже за предсказанието. Федерацията знаеше за летописците, но не и за повелителите и пророците. Нито че магията на мютите не е пораженчески слух, а смъртоносен факт, който не биваше повече да се пренебрегва. Можеше да се окаже доста трудно да бъде носител на новини, които никой не желае да чуе. Но ако ги съобщеше правилно, би могъл може би да получи десет повишения наведнъж; ако ги поднесеше неправилно, можеше да го разстрелят за предизвикване на тревога и създаване на пораженчески настроения.