Сборник "Войните на Амтрак"

Стив хвана здраво тоягата и отстъпи заднишком по-далеч от „Блу-Бърд“, за да си осигури пространство за бой. В ума му беше започнал да се оформя неясен план. Нямаше полза просто да победи. Той трябваше да приключи на крака, в добро състояние, за да може след това да лети, и наблизо до завитата пушка. Може би ако успееше да накара това уродливо същество да маневрира на ръба на отвесната скала и по някакъв начин го бутне… Мотор-Хед свали превръзката на взетата тояга, огъна я да провери състоянието й, после зае широко разкрачена стойка. Блек-Топ и Стийл-Ай се разделиха, отстъпиха няколко крачки и клекнаха с лице един към друг по средата между „Блу-Бърд“ и ръба на скалата.

Използването на дългите шест стъпки тояги датираше още от третото столетие на федерацията, когато били въведени като оръжие за упражнение от един член на Първото семейство на име Брус Лий Джеферсън. Така, както се практикуваше от трекерите, то беше нещо средно между японското военно изкуство, известно като кендо, при което се използват бамбукови рапири, и боя с тояги, с каквито са си служили популярните герои от Средните векове като Робин Худ. На Изток то било използвано за усвояване от начинаещите самураи на изкуството за бой с мечове; на Запад — за обучение на рицарите в използване на тежките им двуръчни оръжия. Във Федерацията обучаваните носеха шлемове стил кендо, рицарски ръкавици и дебели възглавнички като допълнителна защита за гърба, раменете, слабините и бедрата. Използваха се и двата края на тоягите.

Според правилата за официалните турнири единствените удари, които се брояха, бяха тези, попаднали отстрани на главата, торса, дясната и лявата предмишница и директен удар в гърлото. Но това не беше официален турнир. Този път нямаше да има правила.