Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Снежен крах - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Снежен крах

Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:

В реалния живот Хиро Протагонист е просто хакер на свободна практика. Дели смрадливата си квартира със своите два самурайски меча и един откачен украински гръндж-китарист. Но на Улицата, в киберкосмоса на Метавселената, той е един от богоизбраните. Елитът, който опреледеля параметрите и създава правилата.
1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 202
Перейти на страницу:

Тя спира пред вратата на тоалетната. Надзирателката минава пред нея и отваря вратата. Тя влиза, последвана от жената.

Последното отделение отляво е твърде голямо — побира двама души. Майката на Уай Ти влиза вътре, последвана от надзирателката, която затваря вратата и я заключва. Майката на Уай Ти сваля чорапогащника, вдига полата, кляка над един тас, изпишква се. Надзирателката следи нито една капчица да не се излее навън, вдига таса, излива го в епруветка, на която вече е залепено етикетче с името й и днешната дата.

После — отново в преддверието, пак с надзирателката по петите. Когато отиваш на проверка с детектор на лъжата, ти се позволява да ползваш асансьорите, за да не пристигнеш там задъхан и потен.

Навремето това си беше най-обикновен кабинет със стол и инструменти, подредени на масата. После купиха новата, шикозна система „детектор на лъжата“. Сега все едно влизаш на хай-тек медицински преглед. Стаята е напълно преустроена — ни следа от първоначалната й функция, прозорците са със завеси, всичко е гладко и бежово и мирише на болница. Има само един стол — в средата. Майката на Уай Ти сяда на него, обляга ръце на облегалките, наглася пръстите и дланите си в очакващите ги вдлъбнатинки. Неопреновият юмрук на маншета за измерване на кръвното налягане опипва слепешката, намира ръката й и я стисва. Междувременно светлините в стаята намаляват, вратата се затваря, тя остава съвсем сама. Тръненият венец се сключва около главата й — тя усеща бодежите на електродите през скалпа, чувства хладния полъх по раменете си от свръхпроводимите квантово-интерферентни уреди, служещи като радар в мозъка. Някъде отвъд стената, тя знае, половин дузина техници от личния състав седят в контролната стая и наблюдават на голям екран зениците й в много близък план.

После усеща изгарящо пробождане в ръката и разбира, че й инжектират нещо. Което означава, че това не е обикновена проверка с детектор на лъжата. Днес ще й правят нещо специално. Изгарящото усещане обхваща цялото й тяло, сърцето й тупти, очите й се насълзяват. Били са й кофеин, за да изпадне в превъзбудено, словоохотливо състояние.

С днешната работа — дотук. Понякога тези процедури отнемат по дванайсет часа.

— Как се казваш? — произнася глас. Неестествено спокоен, равен глас. Компютърно генериран. По този начин всичко, което й казва, звучи безпристрастно, изчистено от всякакви емоции — тя няма как да усети някакви намеци за развитието на разпита.

Кофеинът и другото, с което я инжектират, прецакват и чувството й за време.

Тя мрази тези неща, но те се случват с всекиго понякога, а когато си постъпил на работа при федералните, си се подписал на пунктирната линия и си им дал разрешение. В известен смисъл това е белег на гордост и чест. Всеки, който работи за федералните, влага там сърце и душа. Защото ако не ги влага, това ще лъсне като бял ден, когато му дойде редът да седне на този стол.

Въпросите се сипят. Повечето са безсмислени. „Била ли си някога в Шотландия? Белият хляб по-скъп ли е от пшеничния?“. Това е, за да се нагоди, за да заработят гладко всички системи. Те изхвърлят целия материал от първия час на разпита, защото се губи в шума.

Тя чувства как се отпуска. Казват, че след няколко теста с полиграф се научаваш да се отпускаш и всичко тръгва по-бързо. Столът я държи на място, кофеинът й пречи да задреме, сензорната депривация прочиства съзнанието й.

— Как е прякорът на дъщеря ти?

— Уай Ти.

— А ти как се обръщаш към нея?

— По прякор — Уай Ти. По нейно настояване.

— Уай Ти работи ли?

— Да, работи като Куриер за „РадиКС“.

— Колко пари печели Уай Ти като куриер?

— Не знам. Припечелва по някой долар.

— Колко често си купува ново оборудване за работата?

— Не знам. Не следя това.

— Уай Ти правила ли е напоследък нещо необичайно?

— Зависи какво имате предвид. — Знае, че увърта. — Тя непрекъснато прави разни неща, които някои хора биха нарекли необичайни. — Това не звучи особено добре — излиза, че одобрява неконформизма. — Май всъщност искам да кажа, че непрекъснато върши необичайни неща.

1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 202
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)