Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
Франсешка приседна до нея и я прегърна през раменете.
— Как си?
Гемей отстрани разчорлената си коса.
— Краката ми са като гумени, но иначе съм добре. А ти?
— Дадоха ми стимулант. Събудих се преди известно време. Действието на лекарството ти скоро ще премине.
— Каза ли някой какво е станало с Пол? Той беше горе, когато нахлуха бандитите.
Франсешка поклати глава. Като забрави засега най-голямата си грижа, Гемей попита:
— Имаш ли представа къде сме?
— Не, домакинята не ми каза.
— Значи, си говорила с някого, комуто да благодаря за прекрасната стая?
— Казва се Бринхилд Сигурд. Нейни хора ни отвлякоха.
Гемей понечи да отговори, но Франсешка присви устни и завъртя очи. Гемей схвана посланието. Подслушваха ги, а може би и ги наблюдаваха.
— Имам само няколко минути. Исках да ти кажа, че се съгласих да работя с мис Сигурд върху моя процес. Ще трябва да останем тук, докато работата бъде завършена. Не зная колко време ще отнеме това.
— Ще работиш с тая, която ни отвлече?
— Да — отговори Франсешка, с упорито стиснати челюсти. — Загубих десет години от живота си в джунглата. Могат да се направят големи пари, но преди всичко смятам, че „Гогщад“ има най-голяма възможност да предаде плодовете на моя труд на света, при контрол и спазване на порядък.
— Сигурна ли си, че точно това искаш?
— Абсолютно! — отвърна тя.
Вратата се отвори и един от пазачите даде знак на Франсешка да излезе. Тя кимна, после се наведе и прегърна Гемей. Изправи се рязко и тръгна с охраната.
Останала отново сама, Гемей се замисли върху случилото се току-що. Когато погледите им се срещнаха за миг, Франсешка й бе на мигнала. Не можеше да има съмнение. Гемей се зарадва при мисълта, че нещо се крие зад внезапното решение на приятелката й да работи за врага, но в момента имаше по-непосредствени проблеми. Отпусна се по гръб и затвори очи. Първата й грижа бе да даде на тялото и ума си малко почивка. След това щеше да мисли как да избяга.
35
Човекът се рееше високо над кобалтовосините води на езерото Тахо, увиснал под червенобелия балдахин, подобен на едновремешен парашут. Беше седнал в полегато кресло „Скайрайдър“, теглено с въже от мощната лодка, на шестдесет метра под него.
Човекът натисна бутона на ръчната радиостанция и каза:
— Дай още един път, Джо!
Завала, който седеше зад волана на лодката, показа с ръка, че е разбрал инструкцията на Остин. Направи широк, бавен завой, който ги върна отново край калифорнийския бряг.
Маневрата даде възможност на Кърт да огледа езерото. То се намира на границата между Калифорния и Невада, в планините Сиера Невада, на около четиридесет километра от Рино. Оградено от назъбени планински вериги, чиито върхове се заснежават зиме, Тахо е най-голямото алпийско езеро в Съединените щати. Разположено е на почти две хиляди метра височина и е дълбоко петстотин. Близо четиридесет километра дълго и двадесет широко, то лежи в пластов разлом — дело на древни сили, дълбоко скрити в земните недра. Две трети от шестотинте му квадратни километра принадлежат на Калифорния. От северния край се излива река Тръки. В южния край, река от пари се влива в касите на високите казина в Стейтлайн. Първият белокож, стигнал до него е Джон. К. Фриймънт, който водел изследователска експедиция. За ухото на английски говорещите, индианското названия „Даооу“, което означава „много вода“, звучало като Тахо. Така и го нарекли.
Докато парашутът следваше дъговидната си траектория, Остин съсредоточи вниманието си върху част от бреговата ивица и гористия хълм зад нея, като се стараеше да запечата всичко в съзнанието си. Би предпочел да използва камера, вместо несъвършената си зрителна памет, но всяко движение, толкова близо до леговището на „Гогщад“, положително се вземаше под внимание. Всеки нездрав интерес от негова страна, като например насочването на обектив в тази посока, би вдигнал тревога. Мина край дълъг кей, издаден от скалистия бряг. Зад хангар за лодки или може би склад, започваше стръмен скалист склон, преминаващ в естествено, гористо плато. На няколкостотин метра от брега, гъстата гора отново рязко тръгваше към небето. Кулите, покривите и крепостните стени напомняха на Остин за приказките на Братя Грим.