Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
— Някои хора събират стари пощенски марки, други — коли. Няма обяснение за вкуса.
— Това тук отива по-далеч от колекционерска страст. — Бринхилд пусна руля и отиде до Франсешка, която потръпна от усещането за физическата й близост. Високата фигура на Бринхилд беше стегната и мускулеста, но не само това бе причина за заплахата, която струеше от нея. Човек имаше усещането, че е в състояние да протегне ръка и да попие енергията от светкавиците. — Избрах този кораб за символ на многобройните ми холдинги, защото той олицетворява викингския дух. С него са плавали хора, които са завоювали онова, което са пожелавали. Често слизам тук, за да се вдъхновя. Така ще бъде и с вас, доктор Кабрал! Елате, ще ви покажа, къде ще работите.
След кратката среща с Гемей, Франсешка бе ескортирана обратно до кабинета на Бринхилд в кулата. Тя я поведе по невероятна плетеница от коридори, която създаде у нея усещането, че се намира на презокеански кораб. През всичкото време бяха сами, но на Франсешка и през ум не й минаваше да бяга. Дори да успееше да се справи с огромната жена — твърде малко вероятна перспектива — щеше да се изгуби за броени минути. А и охраната сигурно не бе далеч.
Сега влязоха в асансьор, който почти падна, вместо да се спусне в шахтата си. Вратата се отвори към помещение, където ги очакваше вагонетка на една релса. Бринхилд даде знак на Франсешка да седне отпред, а тя се настани отзад, в специално проектирано за нейните размери място. Двигателят се включи от тежестта на телата им и трамвайчето потегли през осветен тунел. Когато изглеждаше, че ще излети от високата скорост, контролиращите го компютри забавиха хода му и го спряха плавно в помещение, досущ като първото.
И в него имаше асансьор, но за разлика от конвенционалните правоъгълни сандъци с въже, този имаше яйцевидна форма и беше направен от прозрачна пластмаса. Вътре имаше седалки за четирима с нормални габарити. Вратата се затвори с хидравлично съскане и кабината потъна в мрак, а после — в тъмна синева. Като видя играта на светлини и сянка през прозрачните стени, Франсешка разбра, че се спускат под вода. Синевата стана още по-тъмна, докато изведнъж сякаш попаднаха в лъч на прожектор.
Вратата се отвори и те излязоха навън. Франсешка не можеше да повярва на очите си. Намираха се в ярко осветена, кръгла зала с диаметър над сто метра. Над главите им се извиваше сферичен покрив. Трудно бе да се прецени точният размер на залата, защото беше натъпкана с дебели тръби, серпантини и контейнери от всякакъв вид и размер. Десетина техници се движеха безшумно между тръбопроводи и контейнери или се взираха в компютърни екрани.
— Е, какво ще кажете? — попита Бринхилд с очевидна гордост.
— Невероятно е! — Възхищението в гласа й беше истинско — Къде се намираме, на морското дъно ли?
Гигантката се усмихна.
— Тук ще работите. Елате, ще ви покажа.
Аналитичната мисъл на Франсешка бързо се ориентира в привидния хаос. Макар тръбите да се простираха във всички посоки, в цялата бъркотия цареше организация. Накъдето и да се насочваха тръбопроводите, в крайна сметка, се събираха в центъра.
— От тук се контролират различните фактори в основния процес — каза Бринхилд, като посочи блещукащите светлинки на контролно табло. — Тази подводна лаборатория е поставена върху четири опорни конзоли. Две от тях изпълняват и функцията на захранващ тръбопровод, а през другите две се изхвърля водата. Понеже се намираме в сладководен басейн, най-напред насищаме поеманата вода със сол и минерали от ония контейнери. Не може да се различи от морската.
Отидоха към средата на помещението. Там бе разположен голям цилиндричен контейнер с диаметър около шест метра и височина — три метра.
— Тук трябва да бъде анасазиума — обади се Франсешка.
— Точно така. Водата циркулира през цялата система и после се изхвърля навън през двете опори.
Върнаха се при главния контролен пулт.
— Е, доколко сме приближили процеса на Кабрал?
Франсешка огледа приборите.
— Охлаждане, електрическа верига, термоконтрол, добре. Близо сте, много близо!
— Подложихме анасазиума на висока и ниска температури, атакувахме го с електричество, но успехът ни беше ограничен.