Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
— Знаете последиците — каза Франсешка с безизразен глас. — Говорите за превръщането на голяма част от света в пустиня. Резултатите ще бъдат страховити!
— Страховити за някои, но не и за ония, които контролират водата в света. Ще можем да получим такава цена, каквато поискаме.
— От едни отчаяни хора! Те бързо ще разберат що за чудовище сте.
— Тъкмо напротив. „Гогщад“ ще съобщи, че е готова да транспортира вода от Аляска, Бритиш Колумбия и Великите езера до всяка точка на света, където има нужда от нея, с помощта на изгражданата от мен флота. Когато танкерчетата се появят край брега, ще ни посрещат като спасители.
— Вие вече сте по-богата, отколкото повечето хора могат и да помислят. За какво ви е още?
— В дългосрочен план, светът може да спечели от това. Ще предотвратя войни, които биха се водили заради водата.
— Мир по гогщадски, наложен със сила.
— Няма да има нужда от сила. Аз ще възнаграждавам подчинилите се и ще наказвам непокорните.
— Като ги оставяте да умрат от жажда.
— Ако е необходимо, да. Сигурно се питате, къде е мястото на вашето откритие в цялата схема.
— Предполагам, че никога няма да му позволите да попречи на безумния ви план.
— Точно обратното — то е основен елемент от него. Нямам намерение да разкарвам вечно танкерите по моретата. Те са само временно решение, докато човечеството изгради фантастичната инфраструктура, която ще докара вода от полярните шапки. Огромни изсушени селскостопански райони ще бъдат върнати към живот чрез масово напояване.
— Никоя страна не може да си го позволи. Цели държави ще банкрутират.
— Още по-добре — ще бъдат купени на безценица. В крайна сметка ще изградя инсталации по метода Кабрал, но само аз ще ги контролирам.
— И пак срещу най-добрата цена.
— Разбира се. Нека ви направя новата си оферта. Ще ви снабдя с лаборатория и всичко необходимо.
— Ако кажа не?
— Тогава ще предам приятелката ви от НАМПД на близнаците Краджич. Смъртта й няма да е нито бърза, нито приятна.
— Тя е невинна. Нищо общо няма с това.
— И все пак, тя е пирон, който трябва да се забие, ако стане нужда.
Франсешка замълча. После попита:
— Мога ли да ви имам доверие?
— Не можете да ми имате доверие, доктор Кабрал. Трябва да ви е ясно, че никога и никому не можете да имате доверие. Но вие сте достатъчно интелигентна, за да разберете, че сте много по-ценна за мен от вашата приятелка и че аз съм готова да сключа сделка. Докато се съобразявате с евентуалния ни договор, тя ще живее. Съгласна ли сте?
Тази жена и замислите, които се мътеха в най-тъмните кътчета на блестящия й мозък, отвращаваше Франсешка. Бринхилд беше очевидна мегаломанка и, както много от безмилостните си предци, безчувствена към страданията на невинните. Франсешка не би оцеляла десет години сред диви ловци на глави, кръвожадни прилепи и отровни насекоми и бодили, ако не разполагаше с вътрешна сила. Можеше да бъде толкова двулична, колкото бе необходимо. Животът в джунглата я бе научил да затаява гнева си, като дебнещ ягуар. Откакто се измъкна, жаждата за мъст я изгаряше. Даваше си сметка, че това е неправилно и неуместно, но желанието си оставаше и по свой начин й помагаше да запази разсъдъка си. Постара се да го забрави за момент. Тази жена трябваше да бъде спряна.
Като задави смеха си, тя сведе смирено глава и каза с изкуствено потрепнал глас:
— Печелите! Ще помогна в разработката на процеса.
— Добре. Ще ви покажа лабораторията, в която ще работите. Ще останете много доволна.
— Искам да говоря с Гемей! Да видя, че е добре.
Бринхилд натисна копче на интеркома. Появиха се двама мъже в тъмнозелени униформи, Франсешка видя с облекчение, че не са близнаците.
— Заведете доктор Кабрал при другата ни гостенка! — нареди Бринхилд. — После я върнете при мен! — Обърна се към Франсешка: — Разполагате с десет минути! Искам да започнете работа веднага!
С охраната от двете страни, тя мина през лабиринт от коридори и слезе седем етажа с асансьор. Спряха пред врата без никакви знаци, която се отваряше с комбинация от цифри. Пазачите останаха отвън, а Франсешка влезе в малка стая без прозорци. Гемей седеше на ръба на леглото си. Изглеждаше гроги, като боксьор, понесъл прекалено много удари в главата. Когато видя Франсешка, тя се усмихна. Опита се да стане, но краката не я държаха и трябваше да седне отново.