Синьо злато

— Извинете моя скептицизъм, но това е абсурдно.

— Нима? — отвърна Бринхилд с усмивка. — И Съединените щати не са в безопасност. Най-големите градове на пустинята в Югоизтока — Лос Анжелис, Финикс и Лас Вегас — черпят вода от Колорадо, която е вече под мой контрол. Те разчитат на рехава мрежа от язовири, резервоари и междуречни канали. Водоснабдяването им виси на косъм. И най-малкото смущение в него ще бъде катастрофално.

— Нямате намерение да взривите някой язовир, нали? — попита тревожно Франсешка.

— Е, не така грубо. Когато редовното им водоснабдяване бъде поставено под въпрос, градовете ще стават все по-зависими от частни източници. Подставени фирми на „Гогщад“ изкупуват такива източници навсякъде. В състояние сме да предизвикаме недостиг на вода, където и когато пожелаем, с едно врътване на кранчето. И тогава ще продаваме само на ония, които могат да си го позволят. Големите градове и високите технологии.

— А които не могат?

— Има една стара поговорка на запад: „За пари и реката тече нагоре.“ Богатите винаги са получавали колкото искат вода, за сметка на други. Според моя план, водата вече няма да бъде евтина. Ще изпълним този план по цял свят. В Европа и Азия, в Южна Америка и Африка. Ще бъде капитализъм в най-чист вид. Пазарът ще определя цената.

— Но водата не е стока, тя не е свинско месо.

— Твърде много време сте прекарала в джунглата. Глобализацията не е нищо друго, освен проникване на монополите в областта на комуникациите, селското стопанство, хранителната промишленост, енергията. Защо не и водата? Според новите международни договори, никоя страна вече не притежава водните си ресурси. Те попадат в ръцете на този, който предложи най-добра цена и това ще бъде „Гогщад“.

— Ще откажете вода на хилядите, които ще изпаднат от пазара! Ще настъпи глад и хаос в страните, които не могат да платят!

— Хаосът ще бъде наш приятел. Ще подготвя условия „Гогщад“ да поеме властта от ръцете на слаби правителства. Приемете го като воден Дарвинизъм. Оцелява по-силният!

Ледените сини очи сякаш пробиваха дупки в черепа на Франсешка.

— Не си мислете, че това е някакво отмъщение за всички унижения, които съм изтърпяла заради ръста си! Аз съм бизнес дама, която си дава сметка, че за нормален ход на икономиката са необходими съответни политически условия. Вложила съм немалко средства. Похарчих милиони за изграждането на флотилия танкери, които ще пренасят вода от местата, където я има, като влачат след себе си огромни, мореходни балони с вода. Дълги години съм очаквала тоя миг. Не смеех да действам, защото се боях от вашето откритие. То би могло да разбие монопола ми за броени седмици. Сега, след като разполагам с вас и с анасазиума, мога да нанеса моя удар. За няколко дни, цялата западна част от страната ще остане без вода.

— Това е невъзможно!

— Мислите ли? Ще видим! Щом Колорадо излезе от списъка на източниците, всичко бързо ще застане на мястото си. Компанията ми контролира повечето водоизточници в останалата част от света. Просто ще завъртим крана. Ако има недоволство, ще кажем, че произвеждаме толкова, колкото можем.