Птича песен

Дочу песен от някакъв бар в далечната част на улицата и отиде да види какво става. Влезе и се озова отново сред войници, макар тези да бяха почти изцяло британци. Младите им лица бяха почервенели от алкохола и повечето от тях издаваха звуци, които бяха нещо средно между реч и смях, по-близо до рев. След като веднъж беше влязъл, нямаше как да се обърне и да излезе, без да ги обиди, затова отиде до бара и си поръча питие.

Един от младите офицери свиреше на пиано в ъгъла, но пък не всички мъже пееха една и съща песен. Близо до него изникна лице на младеж.

— Преди не съм те виждал при Чарли. От кой полк си.

Стивън усети как мъжът хвана и разгледа едно копче на куртката му. Не изглеждаше впечатлен.

— Участвал си в доста битки, а?

— Би могло да се каже.

— Горките стари магарета. Винаги под огън, а?

— Да. В дадения случай под приятелски огън.

— Не го приемай по този начин. Ужасно съжалявам. Мисля, че ще повърна.

Младежът се стрелна покрай Стивън и тръгна, олюлявайки се, към вратата.

— По-добре иди се погрижи за приятеля си — каза Стивън на лейтенанта до себе си.

— О, боже, не пак. Повръща, нали? Уплашен е, това му е проблемът. Извинявай.

Стивън усещаше как множеството край бара го бута напред и назад. Мъжете запяха в един глас, силно и уверено. Накрая се отскубна от тях и успя да си пробие път към вратата. Тръгна с бърза крачка към бул. „Бове“.

Намери тихо заведение с бели пердета на прозорците. Двама мъже седяха на бара и подпираха крака на стъпенките. Изгледаха го подозрително, но кимнаха и отвърнаха на поздрава му.

Стивън си поръча питие и седна до прозореца. Беше тихо и хладно и той успя да си събере мислите. Затвори очи и се опита да се наслади на спокойствието, на липсата на гърмежи, но умът му все още беше нащрек. Чудеше се дали ако продължи да пие, ще успее да се отпусне достатъчно. Но това, от което наистина имаше нужда, беше близък човешки контакт, не принудителен като в окопите, а подарен с желание, от приятелски чувства.

Когато отвори очи и вдигна поглед, видя, че в бара бе влязла жена и си купуваше бутилка зелен ликьор. Беше с гръб към него и носеше тъмен шал на главата си. Когато се обърна с бутилката в ръка, Стивън усети как стомахът му се сви от шока, който премина на вълни през него чак до дланите.

Жената се огледа, видя стъписаното му изражение и наклони глава отбранително, но и някак заинтригувано. Погледът й срещна неговия, след това се плъзна настрани, когато той отчаяно впи очи в нея.

Тръгна към вратата малко смутена, крачеше с бързи ситни стъпки, които отекваха по дървения под. С отворена уста Стивън блъсна стола си назад и се олюля след нея, без да обръща внимание на бармана, който му подвикна, че не си е платил.